Единайсет минава, заминава и тях още ги няма.
Столичният клуб Mixtape 5 се пълни и се пълни, и не спира да се пълни. Удря полунощ и чак тогава на сцената се втурват трима забързани британци и забиват с все сила и скорост, сякаш не сме в клуб, а на "Уолстрийт". Леле, последният албум "Rollerchain" звучи прекрасно на живо, доста различен е от предишните им проекти, но също толкова завладяващ. Този път Katrin De Boer е подбрала много по-прилична дрешка, въпреки двусмислените висулки по ефирната си блузка.
Усмихва се мило и няма как да й се сърдиш, че закъснява. А Ricky Fabulous свири сякаш това е най-голямото удоволствие на света. И за мен, Рики, и за мен - да те гледам. DJ Modest прави с пръсти някакви магии – прилича на диджеите от анимационните филми, които се движат толкова бързо, че сякаш имат осем ръце. Е, на поне четири от тях блести халка.
В кратката пауза след това обясняват, че са минали през куп премеждия, докато се доберат до нас и ни въздадат лежерната си музика. Петнайсет часа по румънски пътища е добро нещо само в сравнение с петнайсет часа по български…
Кокоря се в убийствено високите токчета и корпоративно-перверзната пола по нея– не че няма да е великолепна във всеки произволен парцал на света, но така е просто удоволствие да я гледаш. Решавам да експериментирам, смъквам се на пода при останалите хора и затварям очи на "16 Мinutes". Също толкова хубаво е, вътрешните визуализации правят чудеса от ритъм, но…. Ricky Fabulous силно започва да ми липсва, признавам. Връщам се да го зяпам идиотски.
"Stormbird", първият сингъл от албума, звучи сто пъти по-добре на живо. Предвид, че на запис звучи страхотно, а и видеото не е лошо. Но на живо буреносното усещане е толкова реално, че можеш да го пипнеш, а Katrin командва с гласа си всеки един човек в голямата зала на Mixtape – забързва темпото, забавя го, пак забързва. Няма ли някъде закон срещу такава власт?!
Минаваме експресно през "The Express". И вторият албум на гостите очевидно е добре познат на всички присъстващи.
Към края обаче идва ред на "Minor Swing" – от дебюта "Turntable Soul Music". Най-знаковото парче на групата е почерпено от Джанго Райнхардт – почти митична фигура от ранния 20-ти век. Композицията на китариста се е превърнала в джипси джаз стандарт и има десетки вариации и кавъри, но този на Belleruche е перлата в короната. Пък и Ricky има особена връзка с този конкретен музикант. Е, всички се залюляват в "Minor Swing". A музикантите дори не изглеждат уморени.
След кратка почивка успяват да се върнат и за великолепен бис – след като са се позаредили, разбира се.
Ricky оставя бирата, намята китарата и на раздяла триото ни подарява нещо много повече от една приятно прекарана вечер.