Още една легенда мина през София вчера.
Бой Джордж (Boy George).
Макар и на нехарактерно място за точно такъв тип легенди място – клуб "Ялта". Въпреки че не идва за първи път в България, вчерашната му изява може да се счита първа за широката публика, тъй като предишния път той завъртя плочите почти потайно, на ВИП парти, някъде в столицата, в края на 2006, след като скъса нервите и на организатори, и на фенове, забавяйки купона близо 7 часа.Защо смятам че е легенда ли? Защото е започнал да се занимава с музика в годината, в която съм се родил. Първият му номер N 1 хит в класациите с Кълчър Клъб (Culture Club) е когато съм бил на две години. А именно онази класика на 80-е - "Do You Really Want Тo Hurt Me”. Джордж Алън О' Дауд попя с Кълчър Клъб до двайстата ми година, а после - от началото на новия век, та досега, е диджей. Това прави трийсетина години на музикалната сцена. Всеки, задържал се толкова дълго на нея, трябва да получава статус на легенда.
Разбира се, музиката в последните години не е онази от 80-е – няма ги романтичните привкуси, регето и пиперливия скандал, който Бой Джордж правеше, цъфвайки като травестит в съда. Но в митове се превръщат и онези, които знаят как да подхванат новата вълна и да не потънат в забвение.
Вчера Бой Джордж се появи зад пулта към два и половина, с познатия си диско макияж – силен грим, тениска, сако и голяма екстравагантна шапка. Всичко беше посипано щедро с паети и блясък. Приличаше на свеж диско сладкиш посред нощ и за моя изненада беше в невероятно настроение, което публиката в "Ялта" оцени подобаващо. Смея да кажа, че последва доста добър диджей сет. В ремикси прозвучаха както хитове от 90-е (вечната Ultra Nate с “Free”), така и поп величия като Куин (Queen), Майкъл Джексън (Michael Jackson), Еминем (Eminem) и Алиша Кийс (Alicia Keys). Не бяха подминати и съвсем нови тупалки - “Egyptian Magician” на Арманд ван Хелдън (Armand Van Helden) и “Township Funk” на DJ Mujava.
Очаквах Бой Джордж да дойде с дискове само от миналото, но той показа познания и по настоящето музикално житие-битие. Което зарадва ухото.
Единственото, което именитият гост не заслужаваше, бяха малкото посетители. Клубът бе необичайно празен. Цяла нощ си представях как все пак организаторите са обяснили на необикновения диджей на вечерта, че просто е поканен на празник, по време на който столичани отиват по родните места. А не че клубовете са си ни такива, полупразни.
Все пак чашата беше наполовина пълна. Отбраните присъстващи, възможността да се движиш спокойно в пространството, хубавата музика, придадоха особен чар на събитието... И този път, макар и не планирано като такова, партито на Бой Джордж, пак се оказа ВИП.
След дълги години на затвореност към музикалния свят, българската сцена вече две декади наваксва пропуснатото с пълна пара.
Направи го с Бой Джордж вчера.