Снощи в препълнената зала 1 на НДК британците Бранд Ню Хевис (The Brand New Heaviеs) показаха, че са голяма група.
Познаваме ги предимно като клубен състав, а снощи се видя, че нямат проблем с пренасянето в по-голям концертен формат и не губят от уголемения мащаб. Напротив!
Англичаните не само вдигнаха всички на крака още с второто си парче, но изнесоха перфектно шоу - въпреки кошмарното озвучаване в залата.
Едно е да покажеш какво можеш, когато екипът отзад работи за теб, друго е, когато той дава сърце и душа да ти пречи. (На вниманието на саундмейкърите: Не бива така, момчета! Не е хубаво да се съсипва труда на артиста! Четири или пет линии тотално липсваха (изгърмели? изшмъркани? Не знам, просто липсваха). Имам подозрение например, че брас секцията беше много добра, но ще трябва да преслушам пак албумите на групата, за да го потвърдя (то си е постижение така плътно да заглушиш тромбон!).
Беквокалите също ги нямаше. За здравата ударна вълна на Андрю Леви (бас) и Йън Кинсейд (барабани) – алфата и омегата на здравия фънк – също трябваше да се догаждаме по спомени. Именно сочните пулсации на баса, подпрени с мек ударен бийт, вдигаха през 90-е тогавашните 20-годишни в заразителния ритъм на "Apparently Nothing", "Dream On Dreamer", "Midnight At The Oasis"...
"Apparently Nothing" не можа да попречи на групата да изтрие дистанцията между себе си и зрителите и да стигне до многобройните си фенове. За куул и ейсид, Бранд Ню са невероятно сърдечни музиканти, много атрактивни, артистични, споени.
Те изцяло и без остатък се раздадоха: Леви и Бартоломю общуваха с феновете от ръба на сцената, карайки хората в оркестрината да се почувстват специални, да бъдат почетни гости на спектакъла Бранд Ню Хевис.
А сега няколко думи за могъщото гърло на Н`Деа Дейвънпорт – законно ръкоположена за основна фронтлейди на състава.
Каква жена, какъв глас, какво излъчване! Дейвънпорт напомня големите диви от златните години на мотаун и диското, когато певиците бяха прими, а музиката - сладостна. Тъкмо величественият й вокал и ярко присъствие навремето изстреляха групата от клубния култ към мейнстрийм славата и платинените продажби.
Възможно е споменатите по-горе озвучители като са видели Дейвънпорт на саундчека, погрешно да са решили, че става въпрос за рецитал на певица и съпровождащата я група. Покрай забележителното си шоу Н`Деа измъкваше на сцената хлапета, които като едното нищо са зачевани под звуците на "Close To You" и "Sometimes".
Та така – въпреки лошото озвучаване, групата показа на какво е способна и съумя да завърши с бурни овации и аплаузи перфектното си шоу, организирано от "Джаз FM" в рамките на поредното издание на феста "София Джаз Пик".
За финал можем да перифразираме на шега прочутото стихотворение на Емили Дикинсън, че когато искаш прерия, ти трябват пчели и детелини, но можеш да си я измечтаеш дори когато пчели и детелини няма.
Дори и груувът само стига, когато звук и мощ не стигат...
Снимките на фотоаса Елена Ненкова - в "Галерии"!