Ако не си могъл да посрещнеш Джулая подобаващо, то поне може да го изпратиш така.
Какво му трябва на човек в края на юли - лято, слънце, море, C2H5OH и една музикална фиеста. Разбира се, че говорим за пичовете от клубовете "Строежа" и "Алкохол", както и невероятното решение да организират фестивал на плажа на Каваци – Kavatsi Beach Festival 2016.
Времето е фестивално. Морето е на страната на събитието - изобщо всичко предвещава невероятно изживяване. Затова първо правило за парти на морето: не прекалявайте с плажа през деня, за да имате сили за нощта. Обществена тайна е, че събитията по крайбрежието започват преди вечеря и свършват след закуска. Нашето изключително приключение започва още от рано сутринта, когато на плажа вече правят саундчек и репетират музиканти и техници пред клуб "Алкохол" - умопомрачително як бар на 2 минути от къмпинга. Разбира се, налице са, както каза един от барманите на "близкото капанче" - "бира и цаци, баци".
Първият ден започна много духовито. Вратите отварят точно в 17.30 ч. и най-нетърпеливите плажуващи и къмпингуващи се нареждат по барчетата. В 18.30 ч., както е обещано от организаторите от "Строежа", на сцената се качват Brazz ViliDJ и Wickeda, които знаят как да вдигнат публиката на крака. Българското участие определено беше повече от силно! "Уиски с фъстъци" се преобрази в "Спрайт с мента" и леки пого танцувални движения с боси крака на ситния пясък край "Каваци".
В паузата преди Jaya Тhe Cat решавам да посетя любимите си екотоалетни. Тук е моментът да отблежа, че всичко в организацията е пефектно. Влизане - без никакви проблеми, намиране на място - също. Момичетата и момчетата зад бара са услужливи, усмихнати, любезни, чак не можеш да им откажеш втора бира, с невероятно чувство за хумор и отзивчивост. И тоалетните. Никога до сега не ми се беше случвало да попадна на химическо WC с лампа и чистота почти до блясък. Мястото мирише добре, има 2 рола тоалетна хартия! Държа да отбележа, че споменатите неща си бяха налице и във втория ден (за него - утре). Дано има повече такива фестивали, че да се научим и на тоалетна култура, освен на другото!
Момчетата от Jaya Тhe Cat излизат в 21.00 ч. Те са редовни посетители на българското Черноморие, познават баровете по плажа едва ли не по-добре от нас. А от гостите лъха свежо холандско чувство за безметежност. Geoff Lagadec и останалите обещават, че ще ударят по един шот с всеки от публиката, който иска да пие с тях и си ги припознава на афтърпартито. На следващия ден пак ги намираме на плажа, но този път холандско-американската формация се радва на S.A.R.S. А иначе момчетата ни зарадваха с "Rebel Sound", "Twist Тhe Cap", "Night Bus", "Fake Carreras", "Hello Hangover", "Final Solution", "Here Come Тhe Drums" и още, и още. Дори не е нужно да споменавам всичките им хитове.
Идва ред на един невероятен човек, когото аз лично обожавам. Неповторим саунд, подбор на лайв музиканти и ритъм - комбинация и миксове на дъбстеп, хип-хоп, народна музика, фолклорни елементи. Македонецът Кирил Джайковски в комбина с прекрасната TK Wonder (САЩ) и MC Wasp (Австралия). Невероятният тандем започва 10 минути преди обявения час и типично по балкански завършва 30 минути след предвиденото. Първата ми среща с Джайковски е през 2014 на подгряващо парти Exit Adventure в "Маймунарника". Там диджеят ни смачка, размаза и разнесе на филия. Погото е безкрайно. Същото се повтори няколко седмици по-късно в Черна гора на Sea Dance Festival, когато Кирил беше поканен за хедалайнър в първата вечер на събитието. Чудото се повтори на още по-голямо пространство!
Не знам дали всички на "Каваци" бяха подготвени за тази среща, но трябва да знаете, че TK Wonder e откачена до мозъка на костите си и може да те накара да скачаш, дори когато вече си изровил дупка в пясъка с дълбочина метър и малко. MC Wasp прави най-доброто рап изпълнение под звуците на духови инструменти и балканска музика. А Джайковски си знае работата: "Ghetto Life" (с вокал на TK Wonder), "Lion’s Den", "Jungle Shadow", "Spin Оff", "Hell Оf А Road", малко инструментали, много сърце, много душа, че и няколко нови парчета…
Вече е 12.40 ч. Кирил и компания се покланят за четвърти път и слизат от сцената.
А аз - ща не ща, трябва да изляза от собствения си ров, за да презаредя батериите за утре.
Снимка: Иво Стоянов