Euro Dance Hip-Hop.

Имаше такъв стил (или подстил) в средата на 90-те. Може би последното романтично направление в денс музиката на Европа. В продължение на около една петилетка родните и европейски дискотеки, радиостанции, емтивита (MTV) и виви (Viva) се цепеха от зареждащите хитове на 2-4 Family, Flip Da Scrip, Down Low, Nana, Papa Bear и още дузина подобни, запълнили празнината оставена след SNAP и C&C Music Factory.

Но над всички бяха C-Block! Два убийствени албума от 1997 и 1998, плюс 7 размазващи топхита. Хиперкратка кариера  за денс формация с такъв мощен заряд. Но останаха във времето. Абсолютен факт е, че няма в момента ретро парти или ретро радиостанция, които да не включват в сетлистите си парче на C-Block.

Всъщност за успеха на тази популярна формация, главна заслуга има ... войната в Персийския залив. През 1991 тя приключва, но на много от американските войници им харесва в Европа и вместо да се приберат (геройски) в Щатите, се установяват в подредената Германия. Доста от тях са бивши музиканти и съвсем логично се възползват от уменията си, за да пробият на Стария континент. Именно такава е историята на Антъни Ред Дог (не беше в София) и Джеймс Мистър Пи.

Как точно група, която официално не съществува от 12 години, идва в България в част от оригиналния си състав, е почти пълна загадка и истински подвиг от страна на организаторите. А те (организаторите NG Partners ("Ен Джи Партнърс") са на супер, ама супер ниво. Такова мило отношение към журналисти не помня да съм срещал досега.

Веднага след като огромната бяла лимузина стоварва звездите пред столичния клуб "Текила", заедно с тях сме поканени на саундчека, след който се раздават интервюта и снимки на воля и с усмивки.

В София "несъществуващите" C-Block се представят като дуо в състав Mr. P и фамозната вокалистка Тереза Балтимор, известна още като Misty, Жанин Лав и Lady Love. С две думи - C-Block в пълен блясък!

Специално за MySound.bg ги питам в началото как така група, която официално не съществува от 12 години, ще пее тази вечер и кои всъщност са те, ако не са C-Block. Жанин и Джеймс ми разказват добре познатата история за война между продуценти и изпълнители, която знаем наизуст след "катастрофите" в Boney M, Milli Vanilli, SNAP, C&C Music Factory и още дузина други денс формации. Факт е обаче, че спечелено окончателно дело върху правата над името C-Block няма нито една от двете страни. Така че на практика формацията хем съществува, хем не съществува.

Казвам им, че специално в България са може би най-популярната денс агитка след SNAP и лицата им направо грейват. Мистър Пи дори не може да повярва, че тук не минава ретро парти или радио плейлиста без техни парчета. А когато им признавам, че в кариерата си на диджей дори съм взимал бакшиш, за да пускам техни тракове и ги питам сега дължа ли им нещо под формата на процент, двамата се заливат от смях, благодарят ми и дори казват, че те на мен ми дължат за това, че съм ги популяризирал.

Иначе денят е в "дъ мидъл ъв дъ уийк", а сетът на C-Block е предвиден чак за 01 часа след полунощ. Изобщо не тая надежда, че лъскавият клуб "Текила" ще се напълни дори наполовина и се оказвам в жестока заблуда. От нула часа като заприижда онази ми ти "различна" публика и не се спря. Казвам "различна", защото "Текила" е мястото на яките в буквален смисъл. Там всички са от културист нагоре. Охрана, портиери, управители, бармани, едва минават през двойна врата. Плашеща гледка. Съвсем сериозно, аз и Денис Ризов бяхме най-кльощавите там. Не знам това нова мода ли е, защото по рок концертите го няма, ама манията по анаболите май надминава манията по силиконовите импланти при "булките" в тази страна.

Определено C-Block са мощно име и в "Текила" всеки сантиметър площ е запазен с табелка поименно. Този вид музика все още адски се котира и на въпроса ми защо вече 15-тина години не се произвеждат песни в стил "мелодичен европейски хип-хоп", Жанин ми казва, че за всичко са виновни компютрите. Явно визира хаус истерията и елементаризма да се прави танцувален трак на всеки домашен компютър, без нужда от истински майсторски вокали на талантлив певец.

Изявата на C-Block стартира в полумрак под звуците на стандартно деведесетарско интро, каквото имаше във всеки втори диск от легендарната пиратска продукция на Стара Загора през 90-те у нас. Секунди по-късно Мистър Пи и Лейди Лав, изправят високо над 300 чифта ръце, забивайки директно най-тежката артилерия - "So Strung Out". Без да пестят хитове, следват моментално "Time Is Tickin' Away", "Keep Movin'" и "The Future Is So Bright", а публиката си умира от удоволствие, решила, че ще се размазва на истински The best of.

Оф!

Да, ама не! Следват два къси фрийстайла на Джеймс, едно ново парче и C-Block тръгват да си ходят. Гледам часовника, има-няма 35 минути след началото. Мистър Пи също си поглежда неговия (с размери на сателитна чиния) и решава да забие нещо като бис. И то на изпълненото вече парче "Keep Movin'". Защо така, идея си нямам?!? Едва ли някой му е дал бакшиш да повтаря, бях на два метра от него и не съм го изпускал от поглед :)

Предполагам, че пак заради въпроса с правата, не чухме поне парчета като "Shake Dat Azz", "Summertime", "Eternal Grace" и "Broken Wings".

Все едно. Кратко ама качествено. 38 минути с музиката на C-Block на живо, при това несъществуващи от 12 години. В края на разговора ни ги питам те вече олдскуул ли са? "О, да! Определено!", е отговорът на усмихнатите едрогабаритни тъмнокожи изпълнители. Готини са, непринудени и определено в България има "глад" за артисти от тази категория. Организаторите обещават още подобни изненади, което е повече от добра новина.

Тук ми идва да напиша за енти път колко е прекрасно, че в клубовете вече не се пуши, но предполагам, че на редактора ще му писне и ще ме "цензурира". Още повече, че ме е предупредил :)

(Васко!!! Това беше последно! Ама наистина ПОС-ЛЕД-НО!!! - б.р)

Благодаря, C-Block! Тези дни пак ще пускам ваши песни!
Дано падне и малко бакшиш!

(Имам официално разрешение за него от авторите, все пак :)