Достатъчно, за да ни зачовърка чуденката: Къде се губите?
Едно стана ясно на концерта в Зимния дворец снощи: където и да са се крили, бристолските трип-хоп гурута не са си губили времето. След два дена изграждане, заплашителните екрани тъмнеят многозначително в дъното докато Рамзи Херкулес пуска блажени ритми и кротко се забавлява, нищо че почти никой не му обръща внимание. Неблагодарна е неговата функция, но "все някой трябва да го свърши", както коментира той във Фейсбук.
Battle Box.
Всеки си има по една такава кутия. На някои пише Xanax, на други просто Аспирин. На екрана премигват стотици субстанции, които ни помагат във всекидневната борба за/с живота. Изтръпваме. Градацията е смазваща: за "Everywhen" изскача и реге доайенът Хорас Анди, а зад него се леят популярни сърчове в Google. Как да. Кой е. Какво да правя.
Британците не дават отговори. Не им е това работата. Нито шоуто, което са приготвили, е замислено просто да забавлява. Масивният поток от информация на екраните секва, за да се възстановим.
Но това няма как да се случи, когато ритъмът, подпиращ иначе нежната "Psyche", е безпощадно усилен и колената ти омекват. Още мигам на парцали, когато екраните се завръщат, мигайки френетично единици, нули и .... Дали факторът Х е "Futureproof" в епохата на Х фактор? Не знам. Не знам и колко е заплатата на Анджелина Джоли, нито колко пари харчат Щатите за оръжие или колко струва едно кебапче в Мали. Тези цифри обаче си съществуват независимо дали знам или не, дали ми пука или не. И са на един клик разстояние (а в случая - на няколко метра). "Girl, I Love You", пее Хорас, а любовта е наметната с перверзна дантела от цифри.
Динамиката на шоуто (виж горе), редува потоци от информация с потоци от емоция. За "Teardrop" се появяват дори и акустични китари, а комбинацията от ангелския глас на Мартина Топли-Бърд странно и красиво се съчетава с многогърления вой, с който всички припяват. Вместо мигащи екрани, паяжина от светлини се спуска над сцената и я превръща в нереална феерия.
Серията хитове, познати на масите от филми и сериали, продърлжава с "Angel". И ако това не ти е достатъчно, за да изпаднеш в транс, вълнообразните линии зад Хорас са в състояние да причиняват халюцинации дни наред. Психеделични светлини и модерна поезия от Jena Osman пък ни вкарват в света на командосите и войната. Неуловими лога премигват в 25-тия кадър, за да се завърнат по-късно с пълна сила след "Karmacoma". Никой не е "Safe From Harm", лично пространство не съществува. (Всъщност, в рамките на концерта, съществува и още как: вероятно най-дишащият и културен фен пит, в който съм влизала.) Лайк. Лайк. Лайк!
Ще почешем политическото си самосъзнание с "Inertia Creeps" и най-жълтите възможни заглавия, изписани в капс лок и на латиница. Клета майка БалгариQ. Реакцията, естествено е, силна, по-мощна дори от момента, в който Робърт Дел Ная те поздравява на родния ти език. Потокът от заглавия ни показва странична гледна точка, но не се съмнявам, че нови такива ще търсят и намират личната позиция на Масив Атак по въпроса с плюшените мечета на Цветанов.
Печеливши няма. (Освен дошлите на концерта)
Кратка селекция от най-дебилните реклами секва ентусиазма и предизвиква озадачени погледи. Спокойно, това е за да се приземиш малко. И после да потънеш още по-дълбоко в "Karmacoma". 3D и Daddy G изглеждат като реанимирани зомбита докато я пеят. Всичко намеква, че скоро ще стане време да си ходим. Но не искам, не искам...
Deborah Miller се завръща за "Unfinished Sympathy", блестяща, езическа и богоподобна. За завършек разцепваме атома.
И това е. Бомбата, заложена от всички волни и неволни послания, с които бяхме атакувани, цъка.
А дали ще избухне, си зависи от нас.
Сет лист на Масив Атак:
1. Battlebox
2. Risingson
3. Paradise Circus
4. Everywhen
5. Psyche
6. Future Proof
7. Girl I Love You
8. Teardrop
9. Angel
10. Jupiter
11. Safe From Harm
12. Inertia Creeps
---
13 Karmacoma
14 United Snakes
15 Unfinished Sympathy
16 Splitting The Atom