Отвън плакатите за концерта на Карен Рамирез (Karen Ramirez) в "Sofia Live Club" на 13 ноември се усмихват с чаровното лице на британската изпълнителка и подканят във фаталния петък да прекараш няколко часа с музиката й.
Отвътре заведението се пълни и когато вече няма къде да се седи и почти няма къде да се стои, започва чил-аут пътешествие. Преди Карен имаме възможността да видим две български групи – Фрий Уил Съсайъти (Free Will Society) и Майнд Трипс (Mind Trips).
Чудесен звук, омайващи светлинни ефекти и стабилен подбор на парчета привличат вниманието към тези формации. Обединени са от лаундж нишката в творчеството си и от някои общи и за двете групи членове. Фрий Уил Съсайъти на Явор Захариев - екс-Гравити Ко., откриват с по-фънк звучене и по-силни децибели, а после щафетата поемат Майнд Трипс с точната доза хаус и трип-хоп в саунда, който наслоява идеалната атмосфера за това време и това място.
Купонът е в разгара си, когато сцената опустява, за да се очертае малко по-късно на нея силуетът на Карен Рамирез. Тя поздравява публиката и запява, а силуетът й на сцената ще си остане самотен до края – крехката британка не се нуждае от нищо друго, освен глас и излъчване, за да концентрира върху себе си погледите, вниманието и енергията на своята публика.
Минава полунощ, екранът зад нея е бомбардиран от светлинни послания, свободното пространство пред сцената не е свободно – там хората се забавляват и танцуват. Карен Рамирез е лъчезарна, харизматична, омагьосваща. Представя всяка песен от компилацията, която е приготвила – по нещо от всеки албум, включително и от все още неиздадения „Every Day Is А Song” – чуваме едноименното парче.
Разбира се, за къде без хитовете, поднесени в различен от студийните версии аранжимент, сред които „Looking For Love” предизвиква истински фурор. „Born To Be Free”, „Angels”, “Rainbows”… всяка песен е история, разказана с гласа на шоколадовата певица. Тя неслучайно е сред звездите на прочутата селекция "Cafe Del Mar".
Стрелките на часовника подминават един часа и пред сцената вече не е толкова пълно с хора. Клубът започва да се опразва, въпреки че концертът не е завършил. Може би затова след последното парче – "Lies" от дебютния албум "Distant Dreams", което се откроява с по-различното си звучене – няма бис, френетични овации и викове.
Жалко, защото ни беше толкова приятно – един концерт, който се случи по най-хубавия възможен начин, с плавно преливане между стиловете - чил-аут, лаундж, соул, фънк и какво ли още не, между групите, между нюансите в настроенията...
Беше чудесно.
Искаме още!