На този концерт нямахме намерение да се веселим до припадък.

Даже точно напротив - тръгнахме към столичния парти център "4 км" с ясното намерение да се посдухаме, инжектирани с любовта на Насекомикс и доубити от саркастичния контраалт на госпожицата Chinawoman (Чайнауомън) с най-бавното и демотивирано парти парче на света - "Party Girl".

Понякога е много приятно да отидеш на концерт, който нежно да те зомбира, да се впуснеш в интровертния свят на някой тих и кротък музикант, и леко и красиво да страдаш ведно с кахърния глас. Само дето не стана точно така. Chinawoman определено не бързаше да опровергае очакванията ни, но песен след песен се прокрадваха все по-зловещи баси, отдавнашни дискобийтове и изненадващи естрадни проблясъци. Междужременно публиката се мъчеше да изкопчи някоя фраза на руски, а берлинчанката (както често се случва, всъщност, канадка с родители руснаци), молеше за все по-слаба светлина, докато в голямата зала на центъра не настана пълен мрак.

Неусетно всички се разтанцувахме между разкъсващо драматични танга и бодри песньовки в стил Алла Пугачова. На фона на баси, сякаш предназначени да чистят зъбен камък, Chinawoman сновеше в тъмното и подхващаше ту синтезатора, ту някоя от китарите си, а барабанистът редеше от онези бавни, мръсни и неравноделни ритми, от които би трябвало направо да ни прилошава, но вместо това ни става много, много добре.

Изобщо, на този концерт всичко беше наопаки - страшното беше красиво, зловещото - блажено, тъмното - светло, бавното - шеметно, от дебелия глас на певицата струеше женственост, а от драматизма - неистово веселие.

Накрая, когато Chinawoman изчезна от сцената без бис, може би се почуствахме малко объркани, но не и сърдити.

Бяхме като събудени от неудобен, но приятен сън.

Снимки - в секцията "Галерия".