Трябваше ми по-малко от минута да се влюбя.

От първа среща на живо. (А аз по принцип май не вярвам в тези неща).

Знаем, че Sofia Live Club притежава всичко необходимо, за да бъде едно лайв изпълнение запомнящо се. Клуб дез Белугас (Club des Belugas) принадлежаха на атомсферата там, но и завладяха мястото снощи.Още с  излизането на сцената внесоха... вълшебство, бих казала.

Раздвижващо за публиката начало още от първата песен - "Wearing Out My Shoes". Нямаше човек, на чието лице да не се бе появила усмивка. Гостите дадоха на всекиго по нещо – танцувални суинг и фънк ритми, храна за душата с привкус на груув и, разбира се, изтънчено джаз и ню джаз звучене. Гласът на Бренда Бойкин изумява с едновременната си мощ и нежност и потапя слушателя в различен свят. Барабанистът Mickey Neher определено впечатли с невероятна техничност, а когато заедно с това и пя солово, направо онемяхме. Вокалистката нарече саксофониста Karlos Boes - Крал Карлос (King Karlos) и с право. В един определен момент той замени саксофона с флейта. От инструмента излизаше не музика, а магия, която несъмнено успя да докосне всекиго в клуба.

Чухме "Chocolate Аnd Chili" в импровизирана версия - единствено от барабани и блендата на Бойкин. Нека има повече такива "импровизации"! От наслада за ушите и душата, песните преминаваха към ускорени танци. Нямаше начин концертът да протече без закачливостта на "Some Like It Hot". Накрая те – музикантите от групата,  благодариха на нас - публиката, че сме ги направили толкова щастливи тази вечер. Ние им отвърнахме, като ги извикахме за бис.

Финалната песен "Hard Swing Travellin Man" ни застави да искаме още и още, но... това ще е довечера, когато е вторият концерт на именитата германска формация.

Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".