Ди-Фаз (De-Phazz) се справиха блестящо с предизвикателство на втория си концерт у нас в зала 1 на НДК снощи.
Този път към характерната им Phazz-а-delic амалгама се включи младата, много силна и атрактивна Брас асоциация. Получи се грандиозно хубаво. Ди-Фаз, които познаваме като топли, мили и готини артисти, не спряха да хвалят колегите си от бенда. Българите напълно го заслужаваха (няма да изреждам поименно музикантите, защото ще изпусна някого и после ще ме е яд – но наистина са блестящи!
Брас асоциация на Ангел Заберски! Запомни ги!
Двете формации показаха страхотен ретро-спектакъл с елементи на кабаре, с много намигане и дяволита ирония. Заемките от славните мюзикъли на "Метро Голдуин Майър" и трийсетарската стилистика бяха новият елемент, добавен към обичайния Ди-Фаз коктейл от стилове, забъркан и този път много елегантно, еуофорично и талантливо. Отново за афиша на феста "София Джаз Пийк", чието издание ни срещна и с Ранди Крофърд, Джо Семпъл и Стив Гад тази година.
Ди-Фаз са професионални ентъртейнъри и не се загубили и микрон от свежестта, от кефа и хъса, с който излизат на сцена, общуват с публиката, прелъстяват я и я подлудяват от кеф. НДК пак приличаше на голям денс-хол в унисон с ретро чара на преаранжираните класики от последния им диск "Big". Като потвърждение на добрата енергия, струяща от сцената, мнозина бяха довели и децата си, част от които невръстни.
За отворена формация, която в голяма част от творческата работа общува помежду си с имейли и от дистанция, Ди-Фаз са впечатляващо добри на сцена. Те не са първите, на които е хрумнало да смесват джаз с електроника, акустика с лаундж, даунтемпо, карибски влияния, суинг и пр., обаче са от малкото проекти, които са така спонтанни на живо.
Великолепните солисти Пат Епълтън и Карл Фриърсън имат и страхотен артистичен заряд, харизма и комедиен талант.
Ако състоянието на изпълнителите се определяше от степента на радост, която са провокирали у публиката, тези двамата щяха да са много богати.