И още нещо: това е албум, в който повествованието се води от песен в песен, а не е като предишните му концептуални албуми набор от заглавия с определена тематика, например добре познатия "In Тhe Wee Small Hours", или "В малките часове на нощта" от 1955 година, посветен на раздялата му с Ава Гарднър.
През 1969 г. продажбите на Sinatra спадат значително. За да се опита да се пребори с тази тенденция, той се съгласява да запише концептуален албум с Bob Gaudio и Frankie Valli от групата Тhe Four Seasons, и с автора на песни Jake Holmes. Gaudio и Valli представят на Sinatra напълно готов като текст и музика албум, който разказва историята на мъж на средна възраст от малкото градче Watertown, изоставен от жена си да гледа сам двете им деца. Съдбата на жената не е известна, някои изследователи смятат, че тя е отишла в големия град заради любовник и желание за реализация на възможностите си, а други намират, че тя просто е умряла. Тъжна история, която води до може би най-тъжния албум на Frank Sinatra.
Bob Gaudio споделя: "Така се случи, че моят партньор Frankie Valli прекара известно време с Frank Sinatra и те истински се сприятелиха, започнаха да говорят за проекти и Frankie предложи на Sinatra да се срещнем и да поговорим, като направим нещо съвременно, нещо може би малко по-различно и необичайно, нещо, което той не беше правил досега. По онова време имах къща в Montclair, Калифорния. Jake Holmes дойде и ние се затворихме за около три или четири седмици там, той си донесе багажа и живееше при нас, двадесет и четири часа в денонощието бяхме заедно, и когато имахме желание, съчинявахме. Така направихме целия албум само за около шест седмици, което изненада и двама ни. С Jake Holmes подготвихме демо запис за Frank, като Jake изпя вокалните партии, и му ги изпратихме. Мисля си, че Sinatra очакваше да получи някакви десетина песни, не очакваше да бъде цяла история, но изглежда, че той се влюби в нея. Никога не сме го обсъждали този проект в детайли, Frank и аз. Не знам какво го е накарало да иска да издадем албума, струва ми се, че той се влюби в концепцията, в любовната история".
Авторът на текста Jake Holmes си спомня: "Всичко започна от една песен, това беше "Goodbye" ("Сбогом"), всичко тръгна от това парче. Беше толкова интересна концепция – за мъж, оставен от жена си, който има две млади момчета. Историята наистина ме заинтригува. Идеята на Bob Gaudio беше да нарече мястото Watertown, намери го на картата на щата Ню Йорк. При нас мелодията беше първа и трябваше да я съчетая с думи. За мен беше трудно да го направя по този начин, мелодиите му бяха наистина добре съчинени. Те бяха от онези мелодии, с които всъщност не можеш да сбъркаш много. По принцип пиша собствена музика през повечето време, така че беше истинска борба да събера музиката и думите. Трябва да кажа, че беше страхотен процес. Това ме научи на един вид дисциплина, която не съм имал преди. Sinatra от друга страна ме впечатли по време на съвместната ни работа с няколко неща. Едното беше уважението към нас като автори на текста и музиката, за всяка промяна се допитваше до нас с нескрит респект. Другото, което си спомням за него, беше неговият начин да пее. Той не пее, за да покаже колко е добър, а винаги влиза в песента, и това е ключът за успеха му като певец. Пее думите по такъв начин, при който показва какво значение те имаха за него. Много съвременни певци пеят, за да ви покажат колко страхотно могат да пеят, но Frank Sinatra беше съвсем различен, това го правеше велик".
Записите на "Watertown" стават по необичаен за Frank Sinatra начин: първо записват в негово присъствие оркестъра с диригент Charles Calello в Ню Йорк, а после той изпява вокалните партии в Лос Анджелис и ги смесват. Това остава първият и последен опит за Frank Sinatra да записва по този начин – той винаги предпочита живото присъствие на оркестъра зад себе си.
Сергей Шишов ще представи "Watertown" в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" по програма "Хоризонт" на БНР в събота, 3 октомври, и този път след новините от 16.00 ч.