Charlie е музикант с класическа подготовка, той учи китара при знаменития Andrés Segovia и продължава да свири на акустична испанска китара при своите участия в различните джаз формации. В Бразилия Charlie остава очарован от звуците на боса нова, която звучи навсякъде. Всъщност боса нова - в превод "нова насока", е разновидност на самбата, и тази разновидност завладява Бразилия в края на 50-те години на миналия век. Тогава китаристът João Gilberto усвоява ритмичната сложност на жанра и я свежда до няколко основни положения, превръща я в различен вид пулсация, добавяйки пламенния ритъм на своята китара. От друга страна акордите на боса нова са сложни, повлияни от джаза и класическата музика, и това най-добре личи в композициите на Antonio Carlos Jobim, най-изтъкнатият представител на жанра, който добавя своя хармонична оригиналност.
Триото на Charlie Byrd е силно въодушевено от музиката на João Gilberto. Byrd, барабанистът Buddy Deppenschmidt и контрабасистът Keter Betts си купуват първите два албума на Gilberto и още докато са в Бразилия, прекарват часове наред, опитвайки се да разучат новия стил. След като се завръщат в САЩ, тримата продължават заниманията си с боса нова и правят няколко представления в клуба Showboat Lounge в столицата Вашингтон. Именно там Charlie Byrd се запознава с тенор саксофониста Stan Getz, който го кани у дома си и там прослушват плочите на João Gilberto и Antonio Carlos Jobim, които е донесъл от Бразилия. По това време Stan Getz е знаменитост, той още в тийнейджърски години завоюва признание с Woody Herman Big Band, а великият John Coltrane казва за него: "Разбира се, всички бихме искали да звучим като Stan". Getz не се нуждае от дълго убеждаване, защото веднага открива в музиката от бразилските плочи великолепна основа за своя лиричен импровизиращ стил като фон за саксофона си.
Следващата стъпка е да се намери издател, когото да убедят да се запише музика в стила боса нова и с тази задача се заема Stan Getz. Той лети от Ню Йорк за Вашингтон, преди това си урежда среща с Creed Taylor, който по това време поема управлението на Verve Records от Norman Granz, и му представя идеята. Това се оказва добър повод за Taylor да направи успешен дебют във фирмата. Charlie Byrd подбира песните, прави аранжиментите и организира сесиите за звукозапис. През октомври 1961 г. Getz и Byrd правят пробни записи в стилистиката на джаз самба, които обаче остават неиздадени.
Албумът "Jazz Samba" (обложката на снимката) е записан няколко месеца по-късно, за около два часа на 13 февруари 1962 г. в църквата с отлична акустика All Souls Unitar в столицата Вашингтон с участието на Stan Getz - тенор саксофон, Charlie Byrd - китара, Keter Betts - контрабас, Gene Byrd - контрабас и китара, Buddy Deppenschmidt и Bill Reichenbach – и двамата на барабани. С меките си текстури, нежното звучене и ненатрапчивото релаксиращо усещане, "Jazz Samba" се налага над властващата през предходното десетилетие куул стилистика в джаза, с което достигна до широката публика, като преодолява дразнещите звуци в би-боп и хард-боп стиловете. За това допринася мекият и нежен звук на тенор саксофона на Stan Getz, чийто естествен лиризъм му позволява свободно да импровизира. По този повод вибрафонистът Gary Burton отбелязва: "Когато Stan импровизира, мелодиите, които свири, излизат с по-богат звук в сравнение с композираните". Магията обаче се състои в пулса – хипнотичните ритми на традиционната бразилска танцова музика, леко урбанизирана, неуловимо променена с леко забавено темпо от джаз повлияните бразилски композитори.
"Jazz Samba" е издаден през април същата година и в средата на септември влиза в класацията за поп албуми Billboard 200. На 9 март 1963 г. става № 1 не само за поп, но и за джаз и рок музика, за да прекара общо 70 седмици в същата класация, което е рекорд за времето си. Половин милион плочи са продадени през първите 18 месеца, а Stan Getz получава през 1963 г. отличието Grammy за най-добро джаз изпълнение. Боса новата завладява САЩ, става най-търсената музика на планетата със свежата си изтънченост, свързвайки поп музиката с по-сериозните жанрове. След огромния успех на "Jazz Samba", джаз и поп музикантите започват масово да използват новото звучене. Cannonball Adderley, Quincy Jones, Coleman Hawkins, Dizzy Gillespie, Herbie Mann, Ella Fitzgerald, Herb Alpert, Tony Bennett, Nat King Cole и Miles Davis са сред първите, които записват боса нова песни или албуми. Кралят на рока Elvis Presley пее "Bossa Nova Baby", а певицата Eydie Gormé издава хитовата песен "Blame It On The Bossa Nova". "Знаех, че боса нова е нещо, което ще стане силно привлекателно за публиката. Не знаех обаче, че ще вдъхнови хората да носят боса нова", споделя Charlie Byrd.
Албумът "Jazz Samba" ще бъде представен от Сергей Шишов в предаването "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР в събота, 28 декември, след новините от 21.00 ч.