На 31 години Cécile McLorin Salvant като че ли вече е постигнала всичко на световната джаз сцена – с признанието да е сред 10-те най-добри джаз певци за всички времена, с трите награди "Грами" за най-добър вокален джаз албум, с множеството признания от авторитетни издания като Down Beat, а и на музиканти от ранга на Wynton Marsalis, който заявява: "Певец от такава класа се ражда веднъж за едно или две поколения".
 
Родената в Маями Cécile носи в себе си наследството от родителите си – баща лекар от Хаити, майка директор на училище от Франция, но и от атмосферата във Флорида, наситена с различни култури и музикални стилове.

"Произхождам от място с много различни влияния – казва тя, – които не са само от певци, но и от художници, поети, писатели и скулптори – има толкова много хора, които са ми повлияли, че е трудно да се спра само на един от тях. Разбира се, че ще започна със Sarah Vaughan, но ще добавя Blossom Dearie, Peggy Lee и Bessie Smith. Прекарах много време в слушане на толкова много колоси, а също и на непознати музиканти – хора, които бяха забравени – Bert Williams, Annette Hansaw, и Blanche Calloway. Също така се чувствам много свързана и впечатлена от други джаз музиканти, сред които Clifford Brown, Charles Mingus, Coleman Hawkins, Sonny Rollins и Thelonious Monk – без дори да споменавам всички пианисти, които ми повлияха". Силно въздействие върху Cécile ѝ оказва и американската поетеса Anne Sexton: "Чувствам, че се променям чрез четене на поезия, променя се и начинът, по който пея песните си, начинът, по който виждам живота си и хората, които познавам".

С този потенциал Cécile пристъпва към най-амбициозния си проект, двойният албум "Dreams Аnd Daggers", или "Мечти и кинжали" (обложката на снимката), в който съчетава изпълнени с трио "на живо" джаз стандарти в легендарния клуб Village Vanguard от нюйоркския квартал Greenwich Village, с нови студийни записи на нейни композиции с участието на струнен квартет.

"Исках да запиша албум "на живо", защото истината е в концертните представления и това е най-автентичната изява за нашата музика- споделя вокалистката - Но аз също исках да записвам със струнен квартет и обмислях възможността да направя по-късно цял албум със струнен квартет. Но тогава си помислих: "Е, добре, утрешният ден не е гарантиран, така че нека измислим начин да обединим тези две неща". И колкото повече си мислех за това, толкова повече стигах до извода, че би било чудесно енергията на един запис "на живо" да се вкара и съчетае с този мечтателен студиен запис на струнен квартет. Така че първоначално трябваше да бъдат две отделни идеи, но те се обединиха.

Що се отнася до централната идея зад албума, то нямах някаква грандиозна концепция. Много от нещата тук са наистина необясними и инстинктивни. Но също така албумът се базира на контрастите и наистина си играе с тази идея – контрасти в текстура, теми, намерение и звуци. Друго нещо в албума е, че всички песни са свързани по някакъв начин. Песните, които композирах със струнните аранжименти, бяха съчинени във връзка с песните, които изпълнявахме "на живо". Те са като коментари, контраидеи или създават диалог между песните, така че редът е много важен при слушането на албума, защото това е фабула, която се развива с тези песни. Така създадох цялостна сюжетна линия, за да осигуря единство и художествена съгласуваност на песните от албума като цяло. Същевременно ме отблъсква изкуствената атмосфера в студийните записи и затова в студиото записвам вокалните си партии "на живо" заедно с другите музиканти, без редактиране, презаписване и наслагване на записа.

Заглавието "Мечти и кинжали" - това са две думи, които произлизат от текстовете в песните от албума. Харесва ми идеята за мечтите, защото мечтата може да бъде едновременно и мечта от съня ти, или да бъде неща, които са необясними. Съществува и идеята за мечтите като надежда – например имаме голяма идея за бъдещето и мечтаем да подобрим нещата. Кинжалът пък за мен е инструмент за атака, но също и за отбрана. Така че някои от песните са мечти, а някои от тях са кинжали, а други имат елементи и от двете. Мечтите също могат да бъдат изразени насила. Ако имате мечта или надежда за бъдещето, тя може да бъде придружена с някаква сила. Нямам предвид насилие, но всяка съпротива или напредък трябва да бъдат придружени от някаква сила. Така че това са идеите, с които си играя. Част от причините да избера "Мечти и кинжали" е, че за мен това е много вълнуваща идея, но тя ще бъде такава, когато хората я приемат", завършва Cécile McLorin Salvant.

Слушателите и специализираните издания оценяват високо този проект, през 2018 година той е отличен с наградата "Грами", а изтъкнатият журналист Fred Kaplan твърди: "Това е най-добрият вокален джаз албум за десетилетието, че дори и повече".

Сергей Шишов ще представи "Dreams Аnd Daggers" в предаването за концептуални албуми "Картини от една изложба®" на програма "Хоризонт" по БНР, в събота, 13 февруари, след новините от 21.00 ч.