Шоуто, организирано от Loud Concerts, бе част от обиколката The Shockwave Тour в подкрепа на актуалния албум "Shockwave Supernova".
Преди маестрото да настърви струните, публиката аплодира блус китариста Dan Patlansky, който представи интригуващ 40-минутен сетлист. Естествено, това беше само началото - всички чакахме самия Професор Сач, както наричат виртуоза на жицата. Скоро той се появи с Marco Minnemann (барабани) и Bryan Beller (бас) - членове на супергрупата The Aristocrats, и Mike Keneally (китарист, кийбордист, вокалист и композитор) - дългогодишен съратник в записите на албумите на Сатриани, а и в неговите концерти, но придобил популярност още от работата си в тур бенда на Франк Запа. "Най-добрият състав, с който съм работил някога!",по думите на самия Сач. Всяка композиция в концептуалния диск "Shockwave Supernova" разказва история от гледните точки на Shockwave и на самия китарист. Истории за живота, любовта, за трагедии или екстаз, за вглъбяване или метафизическа криза, но отворени да бъдат разчетени и чути от слушателя по негов си начин.
И така, започна се! Събитие, което трудно може да бъде изразено с думи. То се самоописа с музика! Китариадата бе открита с пиесата, дала заглавие на новия диск, от който прозвучаха още "Butterfly Аnd Zеbra", "All Оf My Life" и "Goodbye Supernovа".
Джо сподели, че времето в София било много приятно за разходка. Трудно е да се опише подобно нещо - сякаш наистина част от космоса беше дошъл на гости. Различните като настоение и енергия, излъчващи се от музиката, импресии, сякаш следваха един хармоничен ритъм. Малцина са в състояние да предадат такава емоция само с китарата си, да накарат залата да притихне, а секунди по-късно да избухне пак. Дори барабанното соло беше много изискано и получи заслужени аплодисменти. А по-късно Сатриани отправи предизвикателство към басиста и клавириста, като последователно свириха едни и същи мелодии с различните инструменти. Изобщо, "Strange Beautiful Music", ако си послужа с името на албума му от 2002.
В репертоара на знаменития гост бяха още композиции, заглавни за знаковите му проекти "Not Of This Earth" (1985), "Surfing With The Alien" (1987) и "Crystal Planet" (1998), както и шедьоврите "Flying In A Blue Dream", "Ice 9", "Satch Boоgie", "Crazy Joey" и "Big Bad Moon", която пиеса Сатриани представи със собствения си глас по време на биса.
...Остана време само за истинско довиждане. И още аплодименти. След потапянето ни в този различен свят в неделната вечер, доставила завладяваща емоция на тези, които имаха уши да чуят.
А, като казах уши - щом не се бях замислил за качеството на звука, значи е било добро :) Снимки - в секцията "Галерия"