Бях в 6-и (Г) клас на 12 години, когато съзрях суровата физиономия на този човек в обложката на "Deep Purple In Rock".

Бях на 50, когато миналата година в Пловдив видях сините му очи и поех от топлотата на неговото цялостно излъчване. Чух гласа му и равната мисъл, с която разказва за себе си и за музиката.

Днес Джон Лорд (Jon Lord) стои отново е пред мен: в цял ръст заедно със Софийската филхармония, дирижирана от най-лудия фен на Дийп Пърпъл (Deep Purple) - Найден Тодоров. В зала 1 на НДК върви Music Jam 2010.

В първата част на програмата е соловият албум на Джон - "Sarabande". Изпълняват го без 2 композиции, но със специално интро. Невиждана гледка е този проект да оживее пред теб в грандиозност на оркестър и самия автор. Трогателно е как Джон Лорд задава темпо на всяка пиеса или пък стои  като зрител на собствена творба встрани.

Класика и рок се разхождат на сцената ръка за ръка. 

Величествената му осанка в черен костюм е пред роял Stаinway Аnd Sons. Музикантите от родната група Те украсяват сцената с белите си ризи и музикална виртуозност. „Сарабанда"-та се случва в различни танци – жига, паван, буре... Аз съм на гърба на камила и тържествено навлизам в центъра на огромен ориенталски град. Вече не гледам сцената. Оставям се на слух и спомени.

Антракт. Пушпауза. Обсъждане. Спор.

Втората част на концерта започва с "Pictures Оf Home".  Джон не помни от кой албум е парчето. На сцената са един красив швед и една много стилна полякиня в ролята на вокалисти. Катаржина Уаска - Кася, и Яниш Самюъл пеят чудесно.

Следват солови творби на Лорд. Залата е на крак - приветства "Съвършено непознати" ("Perfect Strangers", 1984), и остава така до края на концерта.

Швед и полякина пускат гласища за "Soldier Оf Fortune" и "Child In Time". Химни, които обединяват няколко поколения. Много аплодисменти, изтръгнати от интелигентната публика, на крака.

Над 3 000 души, изправени в чест на маестро Джон Лорд.