Още когато дойде в България за последния Каварна Рок Фест 2017 като вокалист на Аксел Руди Пел, Джони Джоели (Johnny Gioeli) остана очарован от българската публика - беше споделил във Фейсбук-профила си с каква страст и всеотдайност ние, българите, подхождаме към рок музиката, поради това, че тя не е била достъпна през "онези" години и сега все още утоляваме жаждата за музика и свобода на изразяване, която тогава е мъчила част от феновете (без мен, моето ДНК тогава още не е било образувано).
Освен това в скорошно интервю споделя, че в Щатите рокът вече не се котира толкова, а само тази е музиката, с която иска да се занимава, затова основно Европа е теренът му за жива изява.
Вероятно поради тези причини е приел поканата на Нелиан Николова, организатор на фестивала "Изкуството е...", който се провежда за шеста поредна година в Монтана (града, не щата) да зарадва отново феновете си в България. Самият фестивал тази година е под мотото "Изкуството е… да обичаш себе си, такъв какъвто си", а миналата година посрещна друг легендарен вокалист – Joe Lynn Turner (Rainbow, Deep Purple).
Американецът с италиански корени и налудничав поглед (в мен винаги е тлеело съмнението, че този поглед е породен от недотам законни субстанции, но кои сме ние да съдим хората) е един от най-добрите живи гласове на рока и понастоящем обикаля Европа с групата си Hardline (основана през 1991 заедно с брат му Джоуи Джоели, Нийл Шон, Дийн Кастроново и Тод Йенсен). В Монтана обаче Джони е сам, ще му свирят българите от Еридан. По-рано през деня Джони е посетил Дневния център за деца и възрастни с увреждания в Монтана и отново в профила си във Фейсбук споделя впечатления и снимки от срещата си децата. "Състраданието и любовта са единствената истинска валута в този свят... харчете я свободно", пише Джони.
Монтана посреща с прилична юнска жега и пищна зеленина, мирис на липи и характерното за малкия град спокойствие. На централния площад отдалеч се чуват звуците на саундчека на подгряващите банди. Изплувайки от прохладния парк и озовавайки се на площад "Жеравица", изпитвам съжаление към момчетата и техниците заради неописуемия пек – слънцето е зейнало директно срещу сцената. Оттеглям се на сянка в очакване да стане 19.00 ч.
Обявени са три подгряващи групи, всичките от Монтана. Без закъснение първи излизат Confusion, половинчасовият им сет е съставен от кавъри в стил гръндж, алтърнатив и класически рок. На третата песен тежки и настоятелни капки си пробиват път през облаците и голяма част от публиката се укрива под навеса на близката община, откъдето звукът е чудесен, макар и без видимост. След като освежава площада, дъждът си тръгва едновременно с момчетата от първата банда. Или не точно – двама от трима ще видим и в следващата подгряваща група - Paracosm. Техният репертоар е от авторски парчета, петте момчета изглеждат доста добре на сцената, личи, че са работили здраво и публиката им се радва. Последни са група Dedal. Възрастово не се включват в определението на организаторите за "младежки групи", но пък кавърите на вечни рок класики на Iron Maiden, Guns’n’Roses, Velvet Revolver и т.н. съвсем добре се вписват в определението "подгряващи". В около 21.20 ч. светлините угасват и започва суетнята около подреждането на сцената за главните действащи лица. То се проточва малко повече от очакваното – едва в 21.50 ч. излизат Еридан, а от колоните прогърмява гласът на Джони: "Are you ready, Montana!" На сцената връхлита ураган, чуват се акордите на "Dr. Love" – парче от първия албум на Hardline - "Eclipse" (1990).
Който е гледал Джони в Каварна, знае за каква енергия и раздаване става дума. Прави обаче впечатление, че, въпреки изрядните си вокални възможности, Джони има нужда от помощ с текстовете на песните и доста често свежда поглед към поставения пред него таблет. Чуваме изпълнение на Axel Rudi Pell ("Mystika"), Dio ("Holy Diver"), Rainbow ("Temple Of The King"), която и Axel Rudi Pell записва като кавър, и още една песен на Hardline – "Fever Dreams", тя е от 2012 с новия състав на групата. След това Джони се оттегля за един инструментал, в който Димо, Иво, Стоян и Станислав от Еридан показват майсторството си, бетонирано с над 15-годишна сценична кариера. При завръщането си Джони кани на сцената и лъчезарната Нелиан и площадът притихва под звуците на "Hallelujah" на Leonard Cohen. Зареждат се още няколко парчета: отново на Axel Rudi Pell ("Mascarade Ball"), Black Sabbath ("Heaven And Hell"), Whitesnake ("Here I Go Again"). Джони се раздава, тича и скача по сцената, но въпреки това изглежда странно разконцентриран, може би изморен, на няколко пъти обърква и забравя текста си. Вечерта завършва разочароващо бързо с най-големия хит на Hardline – "Hot Cherie" oт първия албум (всъщност кавър на Streetheart). Тук Джони вече беше видимо изтощен, микрофонът сочеше повече към публиката, погледът блуждаеше, видно бе, че нещо не е наред. След само 70 минути на сцената, певецът се поклони заедно с Еридан и се сбогува с Монтана, като остави у мен усещането за нещо не съвсем довършено и пълно.
Всъщност след това се е върнал за автографи и снимки, но по това време аз вече спях в колата на път за София...
Снимки от концерта - в секцията "Галерия"