Интро:
Тоя път – като по поръчка, точно преди концерта снощи, речният бриз нарита дебелия задник на жегата, затиснала града в последната седмица. После долетя красивият вятър. Сетне мажорният дъжд укроти прахоляка, извиквайки благозвучното вечерно крякане на чайките и жабешкия хор в зеленясалата локва до Летния театър. Но призова и зловещата метална симфония на комарите, чиито среден цолаж бе горе-долу като консерва русенско варено. Такъв – музикален и немузикален саундтрак, бе приготвила природата да подгрее гига на първите изпълнители: Индекс и Стефка Оникян.
Качеството на русенското комбо е доказано отдавна, сега обаче на нов глас момчетата дефинираха фюжъна като понятие. Този път не за посетителите на "Макс Мюзик", а за фена на популярния – в най-широк смисъл, джаз. След тях Стефка Оникян пък им направи страхотно гостуване, като стори същото, само че с дамския вокален джаз. Изявата им получи задължителната порция внимание и от публиката, и от Атила Уайнбъргър. Румънският блусмен, който бе сред атракциите на миналогодишното издание на феста, току-що бе пристигнал специално да подава молба за членство в сдружението на събитието и да уговоря евентуалното сътрудничество за догодина: комбинацията от блус и джаз да се леят едната вечер в Русе, а другата – в Букурещ. Или направо в оттатък Дунав.
Артистичният микс на Теодосий Спасов (кавал) и Хилда Казасян (вокал, перкусии), плюс Румен Тосков (пиано) и Христо Йоцов (барабани), не потроши очакванията на аудиторията за стилно и емоционално шоу. Джаз и етно – българско и арменско, блус и рок си стиснаха ръцете и върнаха овациите на публиката. Вкусен бис: джаз и самба.
Това е: музиката не е само някакви подредени във въздуха ноти, тя е в състояние да бъде религия и изконна вяра. Смисъл сама по себе си!
Не че Мишо Йосифов (тромпет) и Вили Стоянов (тромбон), както и Иван Лечев (китара) не са свирили на BlueZZ феста, но като част от Дърти Пърчис участват за пръв път в афиша на събитието. Въпреки дългия път, многолюдната банда на Гальо "Суинга" показа завидно настроение, мерак за сцена и направо разбиваща форма. Нищо не е толкова съвършено, колкото идеята за него.... в случая за купон и музика. Музика, люлееща в общ шейкър джаз и блус, рок и фънк, денс и соул, шейк и дуу уоп... Сигурно пропускам още някое направление, ама тая буря от хормони успя да отлъчи за момент по-емоционалните – такива, като мен, от общата ритмика на веселбата. Амалия и Емо – заедно и поотделно, пяха точно и чудесно. Пяха Стиви Уондър и Джеймс Браун, Арета Франклин, Джо Саут, Скриймин Джей Хоукинс и Блус Брадърс, абе много пяха и два пъти повече свириха. Лечев – по Първи коридор на електрифицираното соло.
…Минава... Големият кораб минава... Големият кораб на настроението мина и през зноя на Принс: "Get On The Boat"! Вихрените духачи се представиха без фанфарна похотливост, но доволно страстоугодно – и в бързите, и в романтичните парчета. Подобни гигове стопират от падане каризмата на което и да е събитие.
Заедно с биса се върнаха и стихиите. Бурята – тежка и влажна, като недосвършена жена (а също толкова гневна), връхлетя Летния театър. Оставихме я да бучи, а ние се прибрахме отново в "Макс Мюзик".
Аутро:
Джем сешън. Атила Уайнбъргър. Отново Стайко Стайков - но вече без гипс. Васко Кръпката и Камен Кацата, пели на бирфеста до преди малко. И повсеместна алкохолна сантименталност по миналото. С маниашки версии по знакови парчета...
От онези, дето не позволяват на чувствата да остареят.