Не е тайна вече за никого, че закърмените на морето музиканти са по-специални от другите, някак по-одухотворени, по-чалнати от "нормалното", живеят в света на местните закачки и сами създават митологията на закътаните квартали, от които идват... Същият този дух носят и Дъ Помориънс - за мини обиколката си из страната в компанията на добре познатия ни басист Хуби от Артери и Васил Вутев, на барабаните.
Обещанията за това, че "репертоарът също ще претърпи сериозни промени, като на мястото на етно парчетата, разширеният състав на групата ще изпълнява песни на Артери от първите им два албума", нямаше как да не привлече близо 200 души в така уютното пространство на "Строежа" снощи, като купонът се завихри още преди да видим приятелите си от Морето на сцената. Тя, логично, бе доста малка, но успя да побере сърцатите подгряващи - Силует. Ухилени до ушите шарени девойки и двама мъже за разкош. Цигулка, клавир, две китари, бас, барабани, много блус и рок-ен-рол в кръвта, които преляха през всичките изсвирени парчета. Външен вид а ла Фор Нон Блондс и спомени за едно по-далечно време, което все пак не сме забравили, както си мислехме... Всички пеят, танцуват и изживяват музиката си, а това няма как да не се предаде моментално, наелектризирайки околовръст. Един ключов "Purple Haze" и сме мат, а концертът тепърва започва!
Янчо Бръснаря, Кемала, Хуби, Васето - все с прякори, кой от кой с по-интересна история и с диви лета зад гърба си, които може би иска, но никога няма да забрави! Дъ Помориънс, ъпгрейднати, по български - вдигнали летвата с включването на дисторшъна, но все пак дълбоко в балканските ритми, с които туптят сърцата им. Бузукито е настроено, всички са готови и тръгваме на пътешествие. Още в началото летим бързо - през Гърция, но после обратно в морето, в океана даже, с "Oceans" и мелето вече е заформено. Няма място за всички пред сцената, но, да, всички искат да са там. Почваме да се мачкаме, да викаме, да скачаме, да се скубем, но и да се радваме, защото сме заедно, точно както преди (колко?) няколко месеца в дъното на плажа, до кръчмата на Кемала и под звездите, в Поморие! Репертоарът ни е познат, всичко сме чували, но тръпнем за "Луди работи", частичка от който получаваме някъде към края на двата часа подскоци. После пак сме в Гърция, леко ни е на душата, "Аз съм прасе", "Обичам", "Control", "Electricity".
На Сиси Сърмата, Сърмата Хари и всичките му превъплъщения вече не им се стои на едно място, а им се дивее от сцената - скок и вече припяваме, пием и забравяме текстове. Веселба! Купонът винаги е толкова смазващ, "тежко е да си в България", с пресипнал глас и без сили да изразиш колко много обичаш това, което ти се случва само тук. Нищо, все пак, не е свършило, преди сцената да се напълни с всички желаещи девойки, които нямат нищо против да кършат снаги, скупчени на нея. Бре, и крауд сърфинг някой съумя да сътвори - "от къде намерихте място и сили, бе, хора?!". На никой не му се тръгва точно когато веселбата е в разгара си, но второто скачане на жени сред музикантите е и последно за вечерта. Сцената е пред разпадане, кабелите са усукани, бира и вода се лее не в гърлата, а по пода, но няма по-щастлива публика, няма по-близка връзка между група и фенове. Толкова отдавна всички се познават, толкова добре си знаят дивотиите, че разлика няма - дали ще свириш тази вечер ти и аз ще те слушам или че утре ще си сменим ролите.
Дъ Помориънс в София - слънчево начало на 2009, чадъри, шезлонги, усмивки и алкохол - насред Студентски град, а не на плажа, но пясъка между пръстите го усетихме всички! Голяма галерия със снимки може да разгледате в нашата секция!