Третата официална вечер на Банско Джаз Фест 2011 мина под знака на дъжда.

Започна да вали в късния следобед и сякаш цялото градче беше заспало и отмаряше след изминалата изпълнена с вълнение вечер.

Но шоутоше трябва да продължи!

Изпълненията на музикантите бяха преместени на закрито в залата на читалището точно зад сцената. Оказа се обаче, че всеки, който иска да гледа концертите вчера, трябва да заплати по 10 лева за билет. Разбира се, това не се отнасяше за хората с пасове и за тези с карта за цялата програма. Въпросът защо публиката трябва да плащат, при положение, че по принцип входът на фестивала е свободен, остана да виси неловко във въздуха. Отговорът, че залата предлага само 300 места, не беше задоволителен, тъй като помещението не бе пълно. А и нямаше огромни тълпи, които да искат да влязат. Все пак, останаха доста хора навън. Те си тръгнаха разочаровани - дали защото не можеха да си позволят подобен разход, или защото се почувстваха леко излъгани и не им хареса идеята да плащат зa събитие, обявено за безплатно.

Така или иначе, тези които си купиха пропуск, не съжаляваха. В 20.20 ч. на сцената се появиха чехите от Ондрей Щверачек квартет, които обаче излязоха като трио, тъй като в последния момент пианистът Ондрей Крайняк се разболял. Въпреки това гостите успяха да спечелят симпатиите на публиката с умели аранжименти на Джон Колтрейн и с виртуозните солови изпълнения на Ондржей Щверачек на саксофон, Томаш Барош на контрабас и Мариан Шевчик на барабани.

Елина Дуни (на снимката) изведе своите музиканти към 21.00 ч. Чаровната певица от Албания беше облечена в червена рокля, с черно цвете в косите и разказа на зрителите магична приказка, изпълнена с поезия и философия. Всяка песен имаше собствена история, която вокалистката обясняваше, преди да я изпее на екзотичен албански език. Формацията започна с традиционна албанска мелодия и със сватбена песен от Косово. Философският разказ продължи с песните "Song Of The Flowers", "Why Don't You Love Me" и версия на изключително завладяващата "Lume, Lume" ("Свят, свят") от едноименния албум на Дуни. Малко преди края на концерта, тя благодари на българската публика за добрината. Обясни колко близки са всъщност българският и албанският народ и как балканската земя свързва всички държави. Очевидно: Елина просто се чувстваше като у дома. Публиката награждаваше вокалистката с бурни аплодисменти и възгласи след края на всяка пиеса. Магичния гласт на Дуни трогна всички и, за да докаже настина колко близки приема българите,  сподели, че много обича нашата музика и запя на чист български език "Кавал свири". Присъстващите бяха тотално омагьосани. Те успяха да извикат на бис любимката си, която представи за довиждане песента "Spring Wind". Феновете дълго ръкопляскаха, показвайки, че Дуни е винаги добре дошла на българска сцена.

След кратка техническа пауза, към 23.20 ч., Йони Видал (Yoni Vidal) заедно с Лас Естреяс започнаха своето латино изпълнение.

В началото публиката като че ли беше малко изморена, а и се бе преместила на някое по-далечно място, унесена от музиката на Елина Дуни квартет (Elina Duni), и й трябваше известно време, за да се аклиматизира за по-южните райони, към които я поведе Видал.

Традиционна испанска музика, румба от Каталуния, салса и меренге  се преплитаха в бърза и ритмична фиеста, която раздвижи насядалите. На сцената се качиха танцуващи момичета, които запалиха цялата публика и не след дълго всеки танцуваше според мястото, което имаше около себе си. Прозвучаха песните "El Negrito Del Batey", "Molendo Cafe",  прочутите "Oye Como Va" и "Volare", "Maria" на Рики Мартин и "Bamboleо" на Джипси Кингс (Gipsy Kings). Отвреме навреме към групата се присъединяваше тромпетистът Генчо Въртовски, близък приятел с Йони.

Въпреки дъждовното време, публиката нямаше за какво да съжалява – изпълненията и на чехите, и на Елина Дуни квартет сякаш бяха още по-силни в камерната атмосфера на залата.

Действително, Видал и неговите музиканти биха се чувствали много по-добре на сцената на площада, за да могат да разпалят латино искрата у повече  хора, които - от своя страна, да имат пространство да танцуват.

Надяваме се довечера дъждът да се смили над джаза и да ни остави да се порадваме на програмата на открито.