Енрике Иглесиас (Enrique Iglesias) ще пее за първи път пред българска публика на 29 септември.

Дамското трио Шугабейбс (Sugababes) и DJ Соник (Sonique) също ще участват в безплатния концерт в столицата по случай 15-годишнината на М-Tel.

Самият Енрике отбелязва 15 години на сцената. "Това е една от основните причини, която стои зад нашата покана към него. Главният ни мотив да го поканим на българска земя е неговата силна емоционалност на сцената, която пленява и обединява публиката, нещо, което прави и М-Тел. Много съм щастлив, че мога да оповестя пристигането на звезда от подобна величина, която заема челни позиции на световната сцена, и която ще дойде да поздрави нашите приятели, фенове, клиенти. Радвам се, че мога да споделя с всички тях този уникален празничен момент", заяви Андреас Майерхофер, главен изпълнителен директор на М-Тел, който  ще присъства на концерта заедно със своето семейство.

Въпреки изключително натоварената програма, в средата на кампанията за представянето на последния си албум "Euphoria" (2010), знаменитият испанец успял да включи сред ангажиментите си изявата у нас.

"Велико е. Имам страхотни фенове. В Щатите има страхотна публика за латиното. Забавно е, защото хората ме питат "И как е в Южна Америка?" или "Как е в Испания?" Те явно не разбират, че най-големият пазар на испанска музика е в САЩ. Та тук има 30 милиона испаноезично население, което си пада по своята музика, по певците си, и като успееш на испанския пазар... Мразя и думата "пазар"... Но успехът не е само при момичетата - при младите момичета. Латиното е хит и при 40-, 50-, 60-годишните, също като и при тийнейджърите. И няма значение дали са момчета или момичета", обяснява синът на митичния Хулио Иглесиас.

На фона на серията певци от типа “латино поп мачо”, която заля Америка и дори успя да измести от сърцето на средностатистическия фермер любимото му кънтри, Енрике Иглесиас се откроява като по-различният. Той е по-интелектуален, по-вглъбен, по-скромен, дори по-свенлив, отколкото го изисква стилът. И още нещо - не е от Мексико или от Пуерто Рико, а е чист испанец. Разлика между тези неща има, както подчертава и самият той.

Енрике не попада на сцената съвсем случайно. Отрано е свикнал с яркото око на прожектора. Той е на 17 години, когато се обажда на бившия мениджър на баща си и го моли да направят тайно няколко демо записа. Ако пък случайно не знаете, парчето, което го запрати в слънчевата орбита - "Bailamos" (включено в саундтрака на филма с Уил Смит "Този див, див Запад") всъщност е кавър по Лори Симпсън.

Ернике е роден в Мадрид на 8 май 1975, но през 1978 семейството му се мести в Маями (САЩ), където прекарва детството си и живее до днес.

Славата го спохожда още съвсем млад с излизането на първия му албум (на испански език) озаглавен “Enrique Iglesias” (1995). Дебютът съдържа леки рок балади, сред които и мегахитът "Si Tú Te Vas", а само в първата седмица след излизането му на пазара се продава в над половин милион копия. Албумът е изключително успешен и му донася първата награда Grammy за “Best Latin Pop Performance”.

Без съмнение той е един от най-успешните, популярни и обичани артисти в цяла Латинска Америка и на испаноезичният пазар, както и в Северна Америка. Звездата е на първо място в света по най-продавани испаноезични албуми и твърдо държи тази позиция в последните няколко години. Той чупи рекорда на англоезичния пазар, подписвайки договор с Universal Music за 48 милиона долара за издаването на мулти-албум - на испански и английски език.

Досега Енрике Иглесиас може да се похвали с два №1 хита в Billboard Hot 100 и един №3 в същата класация и държи рекорд със своите 21 №1 испаноезични сингъла в Billbord’s Hot Latin Tracks. До излизането на последния му албум “Euphoria” има продадени над 55 милиона албума – на испански и английски. Последният проект съдържа 14 парчета и е първият, издаден от новия му лейбъл Universal. В сингъла “I Like It” участва и американският рапър Питбул (Pitbull).

Ето и малка част от наградите, които Енрике получава през годините: “Favorit Latin Artist” на American Music Awards за 1999, 2001, 2002, 2008 и още четири номинации в други категории; пет номинации през 2002 в MTV Latin America; Grammy Awards през 1997 за Best Latin Pop Performance и още три номинации през 1998, 1999 и 2001; през 1997 получава Wordl Music Award за “Откритие на годината”; “Best Latin Pop Artist на Billboаrd за 2001; през 2001 още е обявен за Best Selling Pop Male Artist, Best Selling Europian Pop Artist, Best Latin Artist.

Един от най-големите хитове на определяния за абсолютен секссимвол Енрике Иглесиас безспорно е песента “Bailamos”, която стига до №1 в Европа, Латинска Америка и в САЩ. В годините 1999-2000 година Иглесиас постига забележителни успехи на англоезичния музикален пазар. След мега успешната “Bailamos” най-големите звукозаписни компании се обръщат с най-примамливи предложения към младия това изпълнител. Тогава той издава първия си албум изцяло на английски език – "Enrique". Взема участие в саундтрака към филма на Уил Смит “Wild, Wild, West”. По същото време записва и друг от безспорните си класически хитове – дуетът с Уитни Хюстън (Whitney Houston) - “Could I Have This Kiss Forever".

Shugababes (Шугабейбс) са най-успешната британска момичешка поп банда, създадена през 1998 от три тийнейджърки, които получили покана от London Records, за да запишат своя първи албум. С над два милиона продадени сингли, четири от тях достигнали до №1; пет милиона продадени албуми, включително три тройно платинени диска. Триото от Великобритания успява да покори не само родните класации, но и тези на цяла Европа, Далечния Изток, Австралия и Нова Зеландия.

Тази впечатляваща статистика е повече, отколкото може да се очаква от една поп група, но Шугабейбс никога не са били обикновена поп банда. През годините трите момичета се превърнаха в синоним на творческо въображение, импровизиран, смел и жив поп. Те оформиха някои от основните промени в съвременната поп музика.

“Overload” е техният дебютен сингъл, който ги изстрелва по върховете на музикалните класации в Обединеното кралство и по света. Песента е номинирана за BRIT Аwards (за Best single), a хитовете само в първия им албум - "One Touch", са повече от три. От втория им проект, сингълът “Freak Like Me” се изкачва на първо място в UK Single Сhart, а албумът дебютира направо на второ място в британската класация. Той става три пъти платинен, а само в Европа е продаден в над един милион копия. След издаването на третия им албум, формацията има три номинации и е поканена да участва в церемонията на BRIT Awards през 2003. Същата година тя получава BRIT в категорията "Best British Dance Act". Не можем да пропуснем и водещия сингъл от четвъртият им албум – "Push the Button", който покорява всички класации в Обединеното кралство и само там е продаден в над 300 000 копия. Това е и песента, с която стават суперизвестни навсякъде по света и най-вече в САЩ.

През 2008 Шугабейбс са номинирани отново за BRIT Award за Best British Single заради "About You Now". Те оглавяват и класацията за най-сваляна (download-вана) момичешка група в UK Сhart. През 2009 певиците се завръщат по-силни, блестящи и дръзки с нов поп албум и ново попълнение в групата. Към Heidi Range и Amelle Berrabah се присъединява слънчевата Jade Ewen (на мястото на Keisha Buchanan). Албумът със заглавие "Sweet 7" е седмият по ред за бандата и е записан в студио в Лос Анджелис, където записва и Риана (Rihanna). Звездните момичета отново залагат на хармоничните си гласове и бласкава визия.

Соник (истинското й име е Соня Кларк (Sonia Clarke) е родена през 1968 в Северен Лондон, Великобритания. В детските си години тренирала усилено и се насочила към професионална атлетика, а мечтата й била да стане шампион по петобой. В тийнейджърските си години обаче приоритетите й се променят и се отказва от спорта. И до днес философията й в живота е: “Бъди най-добрата или изобщо не се захващай”. В музикалната си кариера тя със сигурност осъществява на практика тази теория.

На седемнайсет години някой й подхвърля, че има прекрасен глас и с типичната си решителност започва да прави музика. Влиза в реге група, наречена Fari.
Там тя започва да композира и да пише текстове, а в същото време да се изявява и като певица. Соник започва да записва още като тийнейджърка, когато подписва с Cooltempo Records, в резултат от моменталния успех на клубния си хит “Let Me Hold You”. Записът влиза в Топ 25 на английските денс класации без никаква промоция. По-късно тя пише за дебютния албум на Bass-O-Matic – парчето “Zombie Mantra”.

В групата S’Express на Марк Мур (1990-1992) вокалистката продължава да композира, но започва да изпълнява и собствени парчета. S’Express се нуждаеха от певица и композитор, така че ме помолиха да сътруднича за албума "Intercourse", и така създадох моя собствен стил и идентичност", споделя тя. Но след края на този проект Соник решава да продължи сама. “Не знаех точно какво искам, просто знаех, че искам хората да ме гледат, да ме слушат, да споделят емоциите ми във всичко, което правя", спомня си изпълнителката.

Също Марк Мур й дава за първи път възможността да миксва. Не след дълго и в резултата на много труд, Соник доказва качествата и класата си и се превръща в една от най-популярните в света жени диджеи. Следват много участия в престижни клубове нявсякъде по света. В периода 1997–1999 тя е резидент в Ибиса. Пътува постоянно меджу родината си и Сингапур, Хонконг, Ямайка, Австралия, Италия, Норвегия, Германия и САЩ, където е чест и обичан гост.

През 2001 получава BRIT Awards в категорията “British Female Solo Artist”.

Соник ще зарадва българските си фенове за четвърти път.

На 15 септември, преди точно 15 години, е даден официалният старт на първата в България GSM мрежа – тази на Мобилтел. Това променя историята на телеком индустрията и дава неограничени възможности за комуникация на хиляди, а впоследствие и на милиони българи, които избират да се доверят на компанията. Началото се поставя с шест базови станции, покриващи централните части на град София.