Фламенко не е само музика, то е емоция, начин на живот и светоусещане, в това са ни уверили филмите на Карлос Саура. В това ни увери и снощният спектакъл.
В самата подредба на музикантите на сцената – трима мъже срещу три жени в състояние на постоянно напрежение, има някакъв драматизъм, окръглен и завършен от появата на примата – Естрея, при която името, означаващо “звезда”, се е оказало и съдба. Моренте е висока, красива, родена за сцената жена. Явно е от изпълнителите, при които между биография и кариера не може да се прокара ясна линия: произхожда от фламенко фамилия, баща й, който продуцира всичките ѝ записи, е знаменит певец, майка ѝ – танцьорка, съпругът ѝ е тореро, тя самата пее от дете.
Фламенко очевидно е от малкото сфери, в които роднинството не е нещо лошо и не отвежда към “шуробаджанащина”, а доста помага. Така поне изглеждаше снощи – артистите, които видяхме на сцената са обвързани не само от обща музикална съдба, а и от кръвно родство. Нямам представа дали е необходимо условие, но явно има отношение към интерпретирането на тази първична, древна и драматична музика. За изпълнителка, която няма 30 години, Моренте изглежда впечатляващо зряла и опитна, нейният глас и китарата на чичо ѝ, великолепния Хосе Карбонел Муньос "Монтоита", образуваха магнетичното ядро, около което се навързаха останалите елементи – втората китара, ритмичното пляскане, перкусията.
Публиката очакваше от Моренте да изпълни “Volver”, песента от едноименния филм на Алмодовар. Публиката получи “Volver” в неочакван и трогателен дует на Естрея и 4-годишната Мария, която ни най-малко не се смути от излизането на голяма сцена. Накрая Моренте и партньорките й Ремедиос Ередия, Соледад Моренте и Виктория Муньос се скупчиха, прегръщайки Мария в един много алмодоварски финал на проекта, носещ заглавие “Mujeres” (Жени).Снимка: Антон Балъкчиев Още изображения, дело на Елена Ненкова, ще откриете в нашата "Галерия".