Концертът на Everlast в столичния клуб Тerminal 1 на 24 ноември не продължи дълго, но пък остави предпоставки на нещо по-добро в бъдеще.

Everlast беше очевидно болен пред микрофона и само аплодисментите на публиката го задържаха малко над час на сцената. От това произлязоха няколко неща – ако не беше пипнал грипа, вероятно щяхме да чуем повече парчета от легендарния артист, тъй като творчеството му вече се простира в три десетилетия. В по-добри времена може би ще чуем и акустичната версия на "Jump Around". Очевидно е, че на Everlast не му е писано да е напълно във форма за концерт в България, защото той не успя да дойде и на Spirit Оf Burgas 2010 заради заболяване.  

От друга страна прави чест на Everlast, че излезе на сцената в две поредни вечери, защото той изглеждаше така, все едно би си спестил тази визита при други обстоятелства. Професионализмът в случая се изразява в това, че очевидните здравословни проблеми не намалиха от качеството, а само от дължината на изпълнението му.

Особеният преход, който Everlast направи във времето от хип-хоп към блус в днешно време леко избива на кънтри, но той очевидно може да си го позволи, защото парчета като "Little Miss America", "Long Time" и "White Trash Beautiful" (на бис) вече са класики за американския бит и култура, каквито не ги дават по филмите. А "Stone In My Hand" пък съдържа частица от автентичния гняв срещу социалните неправди, който постави Everlast под прожекторите като (може би) последния бард на Америка в традициите на Дилън и Спрингстийн.

Everlast едва ли има вече какво толкова да каже, но със сигурност е необходим да напомня това, че музиката предимно трябва да носи послания.

С ентъртейнмънт има кой да се занимава.

Снимки на Албена Цолова - Бета - в секцията "Галерия"