Да започна, както и завърших вчера:
Здравейте, прЕатели!
Лека-полека влязохме в парти коловоза "както си требе", та... логично, ето го и репорта за втория ден на Exit Adventure 2014 в Нови Сад.
Прекрасен град: хем леко соц, по нашенски, хем някак... абе, носи се един по-свободен западяшки дух тук, тази речна романтика на Европа с мостове, крепости и лозови насаждения по речните склонове, която липсва у нас. Само който е работил по речни круизи примерно знае за какво говоря. Но спри, сърце...
А сега - бърз поглед върху втория ден на Exit Adventure 2014. Времето бе зле. Доста зле. Развали се (безспирно), спусна се студ, а клетият ни лагер заприлича на кален стан, прогизнал катун и прочее. И все пак парти дух не липсваше. Даже и рожденик си имахме.
След стандартно и сгряващо количество метакса се осъзнахме в такси напът към бленуваната Петроварадинска крепост. Всичко бе 6, а ние пристигаме тъкмо за лайва на Rudimental. На всички хейтъри на по-лекия поп дръм-ен-бейс, обичан от тийнейджърките, ще кажем само, че... беше много яко. Не говорим просто за диджей, селектор, а за цял състав на живо: 2 певици, барабанист, китарист, абе... цял инструментариум във вихър. Сцепиха, ако не друго. Без да крием първоначалната си предубеденост, ще кажем само, че беше много... ъ-ъ- ъ: "впечатляващо" е думата. Big up за Rudimental и целия лайв състав на формацията и особено русичката мацка, леко замязала ни на Miley Cyrus в началото. Но това е само и единствено защото сме от село и не ги разбираме популярните моди. Пуснете си това популярно парче и бъдете популярни, за разлика от нас, хе-хе... https://www.youtube.com/watch?v=M97vR2V4vTs.
Мина се не мина време и - хоп: гладът за свежа нотка и позитивна вибрация ни заведе отново до Positive Vibration Reggae Stage. Този път обаче я задминахме транзит, отправени към Huawei Fusion Stage за гига на Asian Dub Foundation (на снимката). Добре познатите ни ветерани от близкото минало - в пълен състав и нови парчета. Представянето на многолюдната формация беше изключително добро, вдъхновяващо и на ниво. Пичовете с лекота и колорит смесиха брейкбийт, дъб, денсхол и рага, на всичкото отгоре го изсвириха на живо. Велико! Абсолютен респект за тези пичове. А ако се чудите какви ги вършат напоследък, просто чекнете последното им видео към парчето "Zig Zag Nation": https://www.youtube.com/watch?v=Y-dYr2Y8XUM.
След изпълнението на "азиатската дъб фондация", решихме да доза-дъб-им с реге, риддим и денсхол, естествено на сцената за реге. Доста благо място! Партито там определено не бе мит. Респект за Suppa Natty и целия реге екип, позапотил се зад микрофоните и върху грамофоните и мискерите. Наслушахме се на истинско реге от Ямайка, ама истинско. "Како си требе".
Опитахме се да стигнем на време за сета на Carl Cox съвместно с нюйоркската клубна легенда Danny Tenaglia. Е, не успяхме, но разбрахме, че е било яко и има защо да съжаляваме. Малшанс, ама така е понякогапо фестивали от такъв мащаб. Който е бил, знае, който не – ще гадае и другия път ще гледа да е по-точен...
В следващия откъсъчен момент се осъзнаваме, нагазили в калта пред главната сцена (дъждът спря, но калта си остана) , втрансени от лайва на Koven. Мнозинството се кефеше на макс. Луди хора, луди, луди хора... Впечатляваща визия, озвучаване и светлини – това можем да кажем със сигурност. Когато музиката се приема като концепция, като елемент от нещо по-голямо и пълно, включващо и визуални изразни средстава... нещата отиват на съвсем another level, прЕатели. Респект за истинските артисти, които не се страхуват да експериментират, тъкмо напротив...
И тук - няма как да пропуснем, личния ми гвоздей за вечерта – лайв на сръбските рапъри Bad Copy. Майсторите на балканската ирония, шампионите на сръбския, забележете - комедиен и хардкор рап в пълен състав. Светата рап троица пръсна Huawei Fusion Stage-а с хитове като "Esi Mi Dobar", "Džastin biberi" (лека забежка с Justin Bieber и неговото творество: https://www.youtube.com/watch?v=-9FQJgyA3f0), както и по-хардкор метълското "Metalac " (https://www.youtube.com/watch?v=8QzhRLAQzH4). В публиката преобладаваха истински хип-хоп фенове, което ни накара да се почувстваме тъкмо на своето място. Респект за хардкор/хип-хоп сцената.
В следващия миг - часът бе около 6, ситуацията отиваше накъм "лека нощ", или по-скоро"добро ютро, пияници", но... к'во ти пука, на фестивалче сме... Въпреки късния (ранен) час, по нищо не си личеше, че партито отива към залез. Хората си танцуваха, хапваха, загъваха, пийваха... Sweet Reggae Music и лъчите на изгряващото слънце.
Идилия. Но и време за спокойствие. Та... лека нощ! До утре!
С нови сили!