И сега съм тук – във втория топъл пролетен петък за този сезон. Часът е 22.33, аз съм с фотоапарат в ръка и джобове, пълни с любопитство и портокалови бонбони. Страхотна комбинация!
Признавам си – не съм слушала британците от Eyebrow задълбочено. Чиста и неосквернена от излишни очаквания, усещам как вълнението ще ме спъне точно пред вратата на залата и ще се залепя на пода като гореща смола. Но не, влизам с усмивка и без отпечатъци от телесни травми. След като ги проучих щателно във виртуалния свят, реших, че няма как да пропусна подобно джазово разнообразие. Така се озовах да се насладя на поредния концерт от тазгодишното издание на "Аларма Пънк Джаз". и да чуя на живо пиеси от актуалния албум на гостите "Garden City".
Fly We To The Moon, извинявайте, че пропуснах изпълнението ви. Сигурна съм, че сте създали неземно чудесен музикален свят! (Ушите, Марчела, ушите!... как можа, как!?! - б.р.)
Малко хора наоколо. Но силно звучене, топли сини нюанси, разпръскващи снопове лъчи по сцената и публиката + нежните звуци от тромпета на Пит Джъдж. У-у-у, смущаващо приятно е. След включването на Пол Уайгинс на барабаните коленете ми пребледняват, а лицето сигурно не ме държи. Тези двамата специално за мен ли свирят?! Притеснявам се... Сама ли съм?! И приключението започва…
Пролетта се разлиства с парчето "Thaw", което буквално означава размразяване. И пак толкова буквално усещам как сърцето ми ускорява ритъм в такт с барабаните на Пол, а остатъкът от мислите ми безцеремонно ме напуска. Сама съм вътре в себе си… Танцувам боса по капките роса в зелената трева пред блока ми в "Слатина". Над мен е розово-оранжево и слънцето ще заблести специално за мен. Ще стъпва по цялото ми тяло, докато не го покрие с лунички, които след 12 часа ще светят като фосфорните звезди, които залепях по тавана в детската си стая. Ухае на зюмбюли, а във въздуха се носят снежнобелите цветове на цъфтящите дървета. Сънувам с отворени очи, обградена с хора, но насаме с музиката на Eyebrow.
"Lustre" ме телепортира край бреговете на Синеморец, на "Липите", където морето е като синя огледална повърхност, отразяваща слънчевите лъчи и разпръскваща ги по пясъка, из клоните на дърветата, по крилцата на гадните жужащи мушици, които вече харесвам. А главата ми я няма, изгубих я. Лее се единствено мелодията на това парче – плахо и грациозно. И всичко е черно-бяло - с аромат на ванилия и кокос.
Музиката на гостите от Бристол е тежко словесно предизвикателство. Неописуема е – можеш да я чувстваш и рисуваш с маслени бои по зданията в града . Тя е съвкупност от романтика и драматизъм, хармоничен хаос, който преследва мислите ти, владее действията ти, нямаш секунда в покой. Хаос, който обичаш и не можеш да дишаш без него. Отеква в ушите ти, кара ъгълчетата на тялото ти да се извиват вълнообразно, лекува синузит и пролетна умора. Оn the ба-ра-ба-ни – Paul Wigens, on the трум-пет – Pete Judge, а концертът завършва с музика по железопътни релси. Пътешествие безкрайно и отвъд време и пространство.
Чрез джазовите си шедьоври гостите интерпретират постоянно бягане, търсене, лутане по разнообразни пътища, които крият особено красиви премеждия. Поднасят ти лятна буря от емоции, силен ураган от препускащи идеи. Авангарден джаз, който отключва сетива, моделира ума и развива душата.
Грандиозна изненада предизвиква бурен ентусиазъм в залата, когато на сцената се появяват музикантите от Fly We To The Moon и заедно с Eyebrow сътворяват приказни космически картини. Хармониите летят със скоростта на звука. Заглушават пулсиращото сърце, помитат мислите в главата, затвярят очите ти, разбиват оковите на гравитацията и те пускат да се рееш нежно и спокойно в пространството.
Съвършенство!
Трябва да направят вселенско пътешестви заедно! Fly We To The Moon и Eyebrow се сливат на мига в едно.
Не им позволяваме да се разделят. Снимки - в секцията "Галерия".