Публиката в столичната зала "България" премина през всички възможни и невъзможни състояния на фламенкото, чийто дух бе пуснат от неговите повелители - Давид Пеня Дорантес (David Pena Dorantes), Рено Гарсия - ФонсRenaud Garcia-Fons) и Теодосий Спасов (.
Трима крайни виртуози, обединени от любовта си към един конкретен стил, но преди всички - от импровизията в музиката като цяло, си дадоха среща пред родните меломани. Както и останалите събития, организирани от "ДжаZZ Плюс", така и настоящето предложи много повече от репертоар, предназначен за изсвирване пред феновете. То предложи духовен воаяж, в който и артистите на сцената, и ценителите са пълноправни пътници.
Имам чувството, че всеки, посетил концерта, бе дошъл да чуе как звучи любовта... циганската любов.
Солово изпълнение на Давид Дорантес сложи началото на това нежно заробване точно в 20 ч. Виртуозна техника, скрити послания, любов, мъка, страст и магия! Тя се развихри докрай с излизането на уникалните Рено Гарсия-Фонс и перкусиониста Нано Пеня. След тях пред погледите ни се появи и разбивачът на всякакви стандарти в музиката – Теодосий Спасов. Фрий фламенко трио... Не знам как не паднаха тръбите на органа в почти пълната зала.
Публиката онемя! Както прожекторите на сцената, така и ние почервеняхме, нажежени от емоция. Всяка композиция и нейното изпълнение носеха със себе си подлудяваща страст и необяснимо количество енергия. Сетивата ни бяха разпънати на кръст от музикантите, които ни понесеха по върховете на Андалусия. Лъкът в дланите на Фонс и кавалът в ръцете на Спасов бяха направо като оръжия. А ние бяхме убити от тяхното лудо фламенко и безгранични импровизации, сред акцентите от които - съвсем обяснимо, бе пиесата "We Аre Water".
Концертът свърши в 21.15, но залата се оказа земетръсна зона.
Имаше и вторичен трус до - до 21.30 часа. За бис ни беше разказана още една приказка от триото и бонус: солово изпълнение на Дорантес. Гръмотевични аплодисменти и плътни прегръдки на сцената!
Това не беше концерт, а арт-хепънинг, който разби традиционните разбирания за фламенко и ни остави щастливо зашеметени.
Няма и как да е иначе - след толкова много бури и ласки едновременно.