Направо онемях.
Не знам, не мога. Няма ме и съм тук. Не съм същата, а очите ми все още са сини, връзките на кецовете ми – оранжеви. Нямам адекватно обяснение на случилото си. Но ето една вариация...
В петък - 16 октомври, Sofia Live Club изгоря под въздействието на френско-мароканската огнена душа - Инди Зара, и нейния бенд.
Пожар от страст и неподправени емоции, пълзящи по стените и телата на хората в задушното пространство на клуба. Липсата на вентилация, сменящите се светлинни ефекти и разнообразният тембър на певицата превърнаха музиката, която огласяваше мястото, в жизнена необходимост. Жегата, дефицитният кислород, трудният достъп до баровете за животворна течност, долепените тела, развихрените коси и ръцете – вдигнати нагоре с дрънкащи накити по тях, бяха в унисон с парчетата на Инди Зара. За втори път у нас.
Нейният стил – смес от нестихващ соул, джаз и блус с привкус на трип-хоп, бе овкусен на места с прокрадващ се по-тежък китарен екстраваганс. Това, в комбинация с усмивката ѝ, пламенното лице, по което всяка емоция е ярко открояваща се, създадоха омагьосващата атмосфера, в която се потопихме всички ценители на изкуството ѝ.
Заедно с щестимата си музиканти Зара ни подари много от новия си диск "Homeland", чиято премиера се състоя през пролетта, но, разбира се, не пропусна и по-старите парчета от "Handmade".
Тази жена сияе, независимо колко я боли и в каква еуфория е!
Ритъмът на нейната музиката предизвиква неспирен транс, който я поглъща от самото начало на появата ѝ в светлината на прожекторите. И това не е просто измислена догадка. Тялото ѝ се извиваше в своеобразни фигури, дъхът ми спираше, а нейният се разпростираше над прахта в клуба. Като в епизод от психеделичен пърформънс - имах усещането, че тялото и всички, изграждащи го прости и сложни частици, ще се разпръснат измежду нас. За да усетим нейното чувства и цялата сила, която влага в песните си, редувайки лирики на френски, английски и берберски. Тя пресъздаде Големия взрив. Унищожи ни, за да започне от Нищото и да ни сътвори отново. Всичко изгуби значението си. Всичко бе звезден музикален прах...
Не запомних имената на музикантите от бенда, но запечатах усещането за тях. Пропускът - оправдан. Без тези момчета магията нямаше да е цялостна. В съзвучие се редуваха тромпет, перкусии, бас, барабани, китара и разнообразните нюанси на прекрасния глас на Инди Зара. Шоу, в което не отлепяш поглед от сцената, а тялото ти пулсира в опит да улови ритъма на нейното. Концерт, който те сграбчва за шията и иска да му се посветиш цялостно, без излишни странични мисли и вълнения.
Есенна магия, която те пренася в бурните пустинни нощи на Африка, разхожда те по романтичните улици из Париж и те приземява в реалността на София. Хич не е зле да си живуркаш в българската столица, когато се появяват музиканти като Инди Зара на метри от теб.
И, ако някой не е разбрал досега, беше яко. Много яко!
P.S. Пластмасовата бутилка с жълтеникава течност, от която отпиваше Инди Зара, – не бе ракия, а джинджифилов чай.
P.P.S. С молба към управата на Sofia Live Club: пуснете вентилацията, бе, хора. Не се знае колко ще оживеят след следващия концерт. Да, готино е да е жега и постепенно да се събличаме. Ама няма да е зле и да поемаме кислород от време навреме.
Снимки - в секцията "Галерия"