12 август, 12.30 часът.
Централният плаж на Бургас.
По малките сцени на Spirit Of Burgas вали кървав (Sheky & The Bloodrain) дъжд или поне бира. Тук и там звучи напев "мойта кака ме прецака". Едва развихрили се моми разнасят халби, съдържащи яркозелени течности. Промоутъри се мъчат да продават репелентни гривнички, но това е твърде трудно при тоталната липса на комари - горките насекоми са напълно издухани в други краища на страната от виковете на публиката пред главната сцена и от злия тътен на диджеите на MaxBass сцената.
На фестивал като на фестивал.
По нищо не можем да отгатнем, че сега ще се танцува танго, няма загубени токчета в пясъка, няма мъже в костюми. И все пак те са тук! Готан Проджект (Gotan Project) се качват на сцената с леко закъснение, но пък са перфектни в своята невъзмутимост. За късмет, появата им този път не е затруднена нито от румънски граничари, нито от бури и ураганни ветрове (може би си спомняте, че на втория и засега последен ParkLive ("ПаркЛайв") изобретателите на електронното танго бяха споходени от серия нещастия - първо инструменталистите на групата, които, за разлика от самото дуо, пътуваха с кола, бяха забавени на северната ни граница, междувременно вятър скъса екрана за визуалната част на шоуто им, а поройният дъжд и двата часа чакане изгониха немалко от феновете им, които очевидно не са оупън еър контингент).
Но да забравим за това - над Бургас се стеле прохладна и ясна нощ, а Готан Проджект добавят перфектния саундтрак - изпипани до последния детайл мелодии, в които пулсират ръбатите и категорични ритми на най-горещия танц на света, кристално чисти вокали, импровизации, крехки като стъкло. Представят не само парчета от последния си, трети албум - "Tango 3.0", но и всички по-стари хитове, с които узакониха електрогангото.
Филип Коен Солал, Едуардо Макароф и Кристоф Мюлер стоят неподвижно - съсредоточени са в свиренето, само от време на време проговарят на феновете си ту на английски, ту адски внимателно на български. Никой на сцената не танцува - за това пък пред нея пясъкът явно е престанъл да бъде проблем. В началото на всяко познато парче публиката ликува. И над главната сцена се спуска такова сластно настроение, сякаш французите не са били предшествани от Суисайдъл Тенденсис (Suicidal Tendencies), и няма да бъдат последвани от цяла нощ дръм-ен-бейс.
Сякаш гигът на Готан Проджект е някакъв остров сред фестивалната лудница.
Снимки на Мартин Цанков - в секцията "Галерии".