Първа вечер на "ParkLive" 2010 фест в София.

Мястото на събитието е Терминал 2 до летището. По време на цялото парти самолетите кацаха и излитаха, като от тях се виждаха само мистични светлини... Някой се пошегува, че извънземните правят жив запис на събитието. Всички се надявахме, ако това е така, да бъдат любезни и да го пуснат в "You Tube" по някое време.

Защото дуото Груув Армада (Groove Armada) акостира най–после и на български бряг. И то не как да е, не в залеза на славата си, нито изпадналo в неизвестност, поради някаква творческа криза, а даже напротив. Том Финли и Анди Кейто донесоха силната “черна светлина” на чисто новия си албум.

За да бъдем  изчерпателни относно изпълнението  им, трябва да вметнем няколко думи за тозидиск, носещ философското заглавие “Black Light”. Защо филисофско, ще попитате... Защото философите от векове разсъждават над въпроса що е то светлина и що е мрак. В религиозните буквари се описва магическата рецепта на сътворението на света и светлината от мрака. Логично е да стигнеш до заключението, че светлината е просто различен вид мрак, както и обратното. Това е един от смислите на музикалния дух, който са сътворили британците в актуалния си проект. Много критици го определиха като “тъмната страна” на Груув Армада. Но аз си позволявам да не се съглася с това определение -  за мен той е по–скоро другата им светла страна.

Още преди да се появят на сцената в България, те заявиха, че оттук нататък искат хората да ги знаят с този саунд – саундът от “Black Light”, взел по малко от края на 60-е, от бунтарския дух на Дъ Доорс (The Doors), по малко от 70-е и щипка от 80-е. Крайно британски бих го нарекъл, хипарски, пълен с отчаяната енергия на изгубеното поколение. Една нова, смела и силна крачка в музикално отношение.

Въпреки ужасните климатични условия и по–малобройната (от очакванoтo) публика, представянето на Груув Армада беше на много високо ниво. Парчетата от албума  "Black Light" блеснаха с цялата сила на мрака си – страховитото  "Look Me In The Eye Sister",  "I Won't Kneel" и  "Paper Romance" - изпяти мощно и респeктшращо от новата им вокалистка SaintSaviour. Помежду тях се чуха и по- старите, станали класика техни парчета – "My Friend", "Superstylin", "At The River"и "Easy", но не в оригинал, а преминали филтъра на новата им мрачна визия и андрогинския глас на SaintSaviour.

Въпреки че поотделно членовете на Груув Армада са страхотни диджеи, когато формацията участва по фестивали, характерът на изпълнението им е съвсем различен, съизмерим  с най–добрите сценични изяви на великите групи. Една от запазените им марки е симпатична анонимност - лицата им да остават в тъмнината на сцената, феновете да не виждат кой го прави, а да се разчита на това как се прави, на въздействието на музиката, в съчетание със силни визуални ефекти. Така се случи и на изявята на гостите у нас. Окъпани от силния дъжд, но и от поразяващите лазерни илюминации на армадата.

Други акценти в първия ден бяха подгряващите, алтернативни Бейби Фейс Клан (Babyface Clan), които бяха правилното предястие за фамозните Груув Армада, DJ Кадик, дори и за DJ Адам Фрийленд (Adam Freeland), чийто сет бе доста по-късно.

Времето не беше на страната на посетителите на феста – дъждът ту започваше, ту спираше и караше всички да разпъват чадъри и обличат дъждобрани. Имаше и недоволни фенове, които висяха на дългите опашки, за да влязат на събитието, когато Груув Армада вече бяха на четвъртото парче. Те се караха, подсвиркваха и викаха по организаторите на събитието, които по - рано изрично бяха обещали на официалният си сайт, че всички ще влязат навреме, без притеснения. Но притеснения имаше...

Все пак вината не може да бъде хвърлена изцяло върху организаторите, един фестивал на открито винаги рискува да стане заложник на лошото време. А както знаем, няма нищо по–хубаво от него, от лошото време. Противоречиво, но факт.

Пък и Груув Армада ме накараха - лично мен, да забравя времето...