Музикантите от Ростов на Дон обаче най-накрая излязоха за пръв път пред българска публика в Side B на столичния клуб Mixtape 5 по покана на "Грешния организатор" миналия вторник.
Концертът бе обявен за 21.00 ч, а датата в София - добавена ексклузивно за Балканите благодарение на Wrong Fest, след първоначално анонсирани нейни изяви само в Гърция. Цената на билетите бе съвсем поносима - 20 лв. в предварителна продажба и 25 лв. на място. Събитието бе напълно разпродадено.
Jin Monic – небрежно прекрасни (както винаги)
Вечерта стартира с една от най-обещаващите наши ъндърграунд инди-рок групи. Не се сещам за по-точно подбрана родна банда, която да подгрее Motorama. Музиката на нашите момчета пасна перфектно. Николай Иванов (вокал), китаристите Ивайло Василев и Боян Дечев, Джокич Стефанов (бас) и барабанистът Георги Иванов откриха с песента "Pyramid", като освен познати от самото създаване на бандата парчета, изсвириха и съвсем нови композиции, по които работят в момента. Така загатнаха за своя следващ албум. Формацията издаде своя едноименен дебют през пролетта, а на 1 декември представи и видеото към сингъла си "Hateful", с което парче завърши своя сет. Момчетата признаха, че са фенове на Motorama, че са присъствали на саундчека им и нямат търпение да ги гледат заедно с останалата публика.
Jin Monic свирят заедно едва от 2011, обаче за пръв път се качват на сцена едва през 2013, но за тези пет години са израснали толкова много и са се развили така добре, че можем само да им се радваме и да чакаме още от тях. Слушала съм ги много пъти в най-различни клубове и никога не са ме разочаровали. Не го направиха и сега. Напротив - бяха небрежни, елегантни и брилянтни!
Музикалният селектор - Vladi Mer, застана зад пулта в паузата преди Motorama. Залата бе пълна с различно изглеждащи хора, които ми се иска да срещам по-често по улиците на София. Около мен се чуваше английска, сръбска и руска реч. А атмосферата беше доста приятна.
Motorama
Вокалистът и китарист Владислав Паршин, Максим Поливанов - китара и барабанистът Олег Чернов се появиха около 22.30 ч. с половинчасово закъснение. Но дори и в намален състав - без съпругата на фронтмена Ирина Паршина (бас), бяха безупречни. Ако не си светнат, че Motorama е банда от Русия, няма как да познаеш, макар музикантите да си носят едно такова специално звучене, типично за бандите от Източна Европа. Произношението на певеца е перфектно. Зарядът - типичен за западния инди-рок, пост-пънк и уейв.
Прозвучаха доста от старите им парчета - "Holy Day", "Mirror" и "Heavy Wave", както и "Hard Times", "Sign", "Tell Me", "I See You", "By Your Side", "Above The Clouds" от новия албум "Dialogues", чиято премиера се състоя в края на октомври. Като единствен минус мога да отчета, че липсваше по-близък контакт с публиката. Едно "Здраствуйте!" например щеше да е добре дошло, пък и щяхме да ги разберем, но уви. Иначе хората слушаха с кеф музиката им. И - по-важното: танцуваха.
Малко за бандата
Motorama е създадена в Ростов на Дон през 2005. Сред основателите ѝ са Владислав Паршин (китара и вокал) и Василий Яковенко, заменен от Ира Марченко (бас), после към тях се присъединяват Александър Норец (клавишни) и Максим Поливанов (китара). На барабаните се сменят Роман Беленки, Вадим Касов и Олег Чернов.
Стилът на бандата е повлиян от ню уейв вълната през 80-те от Joe Division, Nick Cave Аnd The Bad Seeds, Wire, Leonard Cohen, The Bats, Lee Hazlewood, British Sea Power, Kraftwerk, Marianne Faithfull. През годините претърпява промяна от класически пост-пънк, характерен за първите демозаписи "Horses" (2008) и "Bear" (2009), към подчертано ню уейв и инди звучене в следващите албуми. Текстовете са изцяло на английски, Паршин е с перфектно произношение, често сравняван с фронтмена на Joy Division - Йън Къртис.
Към този момент групата има четири студийни диска - "Alps" (2010), "Calendar" (2012), "Poverty" (2015) и "Dialogues" (2016), и седем сингъла. Нейната музика навява леко меланхолична атмосфера, без да е депресивна. Името на формацията идва от сюрреалистичния филм "Моторама" на Бари Шилс от 1991. В него се разказва за момченце, което обикаля автосервизите на Северна Америка с открадна кола и се сблъсква с разнообразни персонажи, опитвайки се да открие осемте лотарийни билетa от играта "Моторама", с които да грабне обещаната голяма парична награда.
Страничните проекти
Музикантите участват още в два странични проекта, които пеят на руски – Утро и Берген Кремер. При тях обаче нивото на депресивност е доста по-осезаемо. Утро се отличава с плътен мъжки вокал, кратки силно въздействащи текстове, еднообразни, но леснозапомнящи се мелодии. Формацията е номинирана за престижната награда "Степен вълк" през 2011, организирана от Московския открит фестивал на книгата, Централния съюз на художниците в Москва и музикалния критик Артемий Троицки.
В Берген Кремер (2012) участват само вокалистът Влад Парашин (китари, синтезатор) и съпругата му Ира Парашина (бас, вокал). Тук те залагат на по-ясно пост-пънк звучене, отново дълбок мъжки вокал, въздействащи текстове и силно присъствие на синтезатора. Те също получиха аплодисменти, които донесоха допълнителна популярност на Моторама извън необятната руска шир.
Пост-пънк от Русия? Really? Е да, ама… да.
От това, което съм слушала в проектите на Motorama, както и след концерта, смея да твърдя, че бандата има силно въздействие, отличаваща се индивидуалност, както и ядро верни фенове и успява да предаде красива и хармонична съвкупност от западни и източноевропейски похвати в музиката.
Признавам си, че ги слушам съвсем от скоро. Не знам защо съм се заплеснала така и съм ги пропуснала. Пост-пънк от Русия? Really? Е да, ама… да. Заслужават си.
И, ако още не сте ги чули, направете го.
Снимка: Десислава Ницова