Казват, че красотата е в очите на гледащия, но за съжаление добрият звук не е в ушите на слушащия. А за някои неща е по-необходимо да има добър звук, отколкото красота. По концерти например.
Като петото гостуване на Хулио Иглесиас (Julio Iglesias) в България, което се състоя в столичната зала "Арена Армеец" снощи. Продължилият над час и половина концерт, по време на който 68-годишният изпълнител представи песните от новия си албум "1", събра хиляди почитатели на звездата, които пяха заедно с него големите му хитове. Атмосферата беше чудесна, защото публиката се опитваше да се абстрахира от шипенето, съскането и екота в микрофона, от ниското ниво на звука, които, взети заедно, превръщаха долавянето на думите на Хулио Иглесиас в усилие.
А Хулио говореше много между изпълненията си, разказваше истории – като например как брилянтният саксофонист Майк Скалионе, когото имахме удоволствието да чуем и тази вечер, се влюбил и оженил за българка при един от предишните концерти на певеца у нас. Или за първото си идване тук, за годините, през които не е правел концерти в Източна Европа, но е получавал стотици писма от България ("от вашите баби и дядовци", самоиронизираше сценичното си дълголетие той). Или за живота на твореца, чиято голяма радост и любов е музиката и хората, с които я споделя.
Красиви думи, като мелодиите, които чухме – емблематичната "La Gota Fria", "Mammy Blue", "Natalie", "Crazy", "Let It Be Me", "La Paloma Blanca", "Caruso", "Ne Me Quitte Pas", "I Want to Know What Love Is", "My Sweet Lord", "My Way", "Always On My Mind", "Can’t Help Falling In Love" и още, и още. Красиви, като трите беквокалистки, запазена марка за сценичните му изяви, които допринасяха за настроението не само с гласа си, но и с хореография на движенията и танца си. Красиви и като изпълненията на двойка танго танцьори, които взривиха публиката с уменията си, особено по време на стандарта "La Cumparsita".
Казах, че понякога е по-необходимо да има звук, отколкото красота. Но и красотата не е излишна, особено когато долита под формата на кадифен глас, неизгубил много от годините. Хулио Иглесиас владееше сцената с достойнство и закачка, с характерния си маниер на пеене, запазената марка на извивките, разтапяли женски сърца по цял свят в продължение на години, на жестовете, на танцовите движения. Даде своята любов на публиката, а тя му отвърна със същото, като се забавлява, въпреки проблемите, и пя с цяло гърло. И тогава звукът беше наистина добър.