Особено трудно е да избираш, когато е ясно, че все ще става нещо чудесно. Но примамливият Sofia Live Club, в който досега не съм гледала нищо разочароващо, и фактът, че става дума за първа среща на родна територия със супергрупата Human Element, накланят трудните везни именно в тази посока.
Мозъкът зад формацията е кийбордистът Скот Кинси, познат от групи като Tribal Tech, соловите си проекти, работата си по филмова музика (включително касови хитове като "Бандата на Оушън") и сътрудничеството с имена, чийто списък сякаш няма край. Групата се ражда през 2008 година и през 2011-а издава едноименния си албум, доскоро единствен, но малко преди началото на турнето, част от което успяхме да съпреживеем, на бял свят излиза и втората рожба, "You Are In You".
На сцената Кинси оставя под светлините на прожекторите по-често останалите трима. Но когато хваща микрофона за няколко думи по средата на сета, пленява публиката с игривото си чувство за хумор. Тези думи са цялото вербално общуване на музикантите със залата, останало, от първата до последната минута, е музика, музика, музика. Е, ако не броим дребната забележка на Мат Гарисън спрямо хората с телефони, записващи видеоклипчета.
Явно забележките му се приемат сериозно, защото е трудно да се открият концертни записи на групата в интернет, което пък прави посещението на концерт още по-уникално преживяване. Поне във вечерта на 8 май в София то беше такова. Сред публиката едва ли имаше и един случаен човек, точно както би трябвало за такива неслучайни музиканти. Истинска привилегия е да се чуе дори само един от тях, а четиримата заедно – е почти неописуемо. В композициите се долавят влияния на Weather Report, Mahavishnu Orchestra и Джо Завинул, което не е изненадващо предвид биографията на музикантите, но не притеснява никого, най-малкото тях. Басистът Мат Гарисън е истински виртуоз и твори чудеса със струните, направо да ти падне шапката, ако я имаш. Тамън се заплеснеш с отворена уста и вниманието ти открадва Арто Тунчбояджян, американец от арменски произход, роден в Истанбул, носител на "Грами", мултиинструменталист, който в Human Element свещенодейства над перкусиите и населява композициите с почти неземно вокали. Фолк и ембиънт елементите, с които обогатява музиката на бандата, се наместват удобно в джаз фюжъна и парчетата разперват пъстри мощни криле, изпълват притихналата зала, нахлуват в сърцата и умовете, отпускат с меката топлота на баса, атакуват с изблици на импровизации и електронен саунд не непослушния понякога компютър, яхват буйния кон на барабаните на Гари Новак и те понасят из невиждани кътчета и нови светове, на ръба на танца, на ръба на транса, в сърцето на музиката.
Час и половина отлитат като миг. Но всяка частица от този миг е с плътността на Вселената в мига на раждането ѝ, гореща като звезден прах, музика за преживяване и обмисляне, в която се разтапяш и която те събира от космическите атоми, тежи в клетките на мозъка, лети в камерите на сърцето. Вселена необятност, обаче не мрачна и студена, а топла и приветлива, в която искаш да се зарееш отново и отново, да тръгваш по пътеките, които открива пред теб басът, да се гмурваш в омайните планински езера на перкусиите, да препускаш с крилатия кон на барабаните и да събираш в шепа капките роса, всяка отделна вселена, на клавира.
Чакаме ги пак. Снимка: Павел Коев