В световната поп музика има такава цикличност, при която се налага същата тази музика да бъде спасявана на определени етапи.

В нея имаше тотални сривове в края на 70-е, след това - в средата на 90-е, има такъв и през последните няколко години. Ако някой се заблуждава, че Джъстин Бийбър, Риана и Лейди Гага (Lady Gaga) са явления, да вземе да напише поне 300 пъти за домашно "Аз не съм чувал за Пинк Флойд (Pink Floyd)" например.

В ролята на спасители на попа през различните музикални декади са били култови личности като Марк Болън, Джим Морисън, Дейвид Боуи, Брайън Фери и дори лудичкия Малкълм Макларън. В последните години обаче спасител не се виждаше на хоризонта, а музикалната матрица буксуваше на място. При това - от сума ти време.

Тогава - като че от нищото, преди около година и половина се появиха Хъртс (Hurts)! Тотално свеж продукт от традиционно силната б(р)ендово манчестърска школа. Тио и Адам са с лъскавата визия на краткотрайната британска истерия – Bros,, звуковата елегантност на Пет Шоп Бойс (Pet Shop Boys) и положителната енергия на брилянтната синти-поп вълна, маркирала 80-е години на 20-и век.

Тотален удар! В годините на еднотипна музикална безтегловност, когато старата школа се вдигаше за последни турнета преди пенсия, а младата се лигавеше по системата "аз съм чудо за три дни", Хъртс запълниха една гигантска бездна и възстановиха кръвооросяването на световния поп.

Това приповдигнато интро цели да покаже (поне отчасти), какви върхови (към момента) артисти забиха в първата вечер на фестивала Loop Elevation в Разлог. Изпълнители, станали само за 10 месеца истинско световно явление с цели 6 топхита, от всичките си 11-12 записани досега песни. Дебютанти с милиони фенове, изстреляли най-големия хит на 2010 - "Wonderful Life", и може би най-добрия албум на годината - "Happiness".

Ето това музикално чудо, след като обиколи цялото земно кълбо, сякаш на шега взе, че кацна в околностите на Разлог. С оглед по-бавно зацепващата родна публика, Хъртс не бяха мислени за баш хедлайнъри на събитието, за сметка на супернадценените, според мен, Търти Секъндс Ту Марс (30 Seconds To Mars) (за последно записвали песни преди две години). Съдбата обаче си знае работата. Дуото се оказа акцент в първата фестивална вечер, след като отпадна шоуто на Джамирокуай (Jamiroquai) (за сведение на посрещачите: непомирисвали британския Топ 40 за сингли от една петилетка, въпреки силния си нов албум - "Rock Dust Light Star" (2010). Двамата костюмари се появиха съвсем по тъмно, тъй като програмата закъсня с около три часа.

Участието на тандема в България точно през лятото на 2011 е (почти) равносилна на поява на Еминем, U2 или Бон Джоуви (Bon Jovi), но това ще бъде оценено и прието за факт едва след няколко години, за съжаление.

Най-хубавото при Тио Хътчкрафт и Адам Андерсън е, че просто няма как да объркаш сетлиста им на шоу. Те просто забиват абсолютно целия си дебютен албум, плюс кавъра на Кайли Миноуг – "Confide In Me" (разбира се, залепен за "Devotion", за който им гостува самата Кайли) и толкова. Ама това е предостатъчно, защото точно през песен звучи брилянтен и най-важното - суперактуален, световен хит.

"Unspoken", "Silver Lining", "Wonderful Life", "Happiness", "Blood, Tears & Gold", "Evelyn", "Sunday", "Mother Nature", "Verona", "Illuminated", "Stay" и бис за пилотното парче "Better Than Love". Час и нещо, в които романтичната и естествена музика усмирява едни полудели времена.

Хъртс са синоним на всичко модерно в света на поп музиката към днешна дата. Те имат брилянтна концепция и буквално за месеци постигат това, за което на други трябват декади. Оригинални видеоклипове, реализирани за смешни джобни суми, но с толкова фантазия, че изглеждащи за милиони. Тотален PR във Фейсбук и неуморно препускане по клубове и сцени из цялото земно кълбо.

Добре обмислена машина, която няма шанс да остане в категорията one hit wonder. Начин да продадеш дебюта си на живо, а не като звуков носител. Сергията на Хъртс отвори в Разлог. В неделя ще е вече в Гластънбъри. Така се прави! С много труд и упоритост.

Поп музиката пак е модерна и свежа. Британците съумяха да я съживят чрез неостаряващо синти, прекрасни текстове и премерена визия.

Браво на тях!