Както винаги, има опасност да закъснея, и взимам такси.
Шофьорът ме оставя пред Военния клуб и пита "какво ще има", при вида на събралата се групичка пред входа. Концерт, казвам. На Натали Имбрулия. Той ме гледа невярващо. "Сериозно? На Натали Имбрулия? Тука, във Военния клуб?" Да, потвърждавам. Не знам дали успях да го убедя - пред клуба, освен шарените хора отпред, няма нищо, което да подсказва какво точно се случва вътре. Поне един плакат за цяр. Така плакати не виждах и из града, изобщо малко ми се стори рекламата за този концерт - не знам организаторите ли се бяха примирили, че колкото - толкова, или симпатичната австралийка просто не може да събере повече фенове у нас.
Въпреки огромността на първия ѝ хит "Torn" и на славата на нейния първи албум като цяло, не може да се подмине фактът, че те са от края на миналия век. А подир следващите два диска, далеч не толкова успешни, Натали се скри за няколко години от окото и ухото на музикалната индустрия и феновете. След завръщането, вече по-зряла и уверена, с албума си "Male" (2015), включващ кавъри на любимите ѝ изпълнители от мъжки пол, се отправи и на турне в негова подкрепа, при което някак сред датите се шмугна и София.
Концертът е акустичен и много интимен. В залата на Военния клуб на 30 април има пряко сили към 500 души. За поредна вечер съм стъписана от мъжкото присъствие - представителите на силния пол изобилстват и очевидно не са дошли предимно като компания на половинките си, а активно се забавляват, пляскат с ръце и пеят текстове. Ами много добре, много добре. Натали и малкият ѝ бенд - Пийт Риналди (китара), Кени Дикенсън (клавир, перкусии) и Марк Фъргюсън (бас), разцепват минутата и започват точно в обявеното време - 20.30 часа с "Wrong Impression", може би най-известната песен от втория ѝ албум "White Lilies Island" (2001). Без да се налага да се блъскам и настъпвам с никого, съвсем конфортно гледам певицата от десетина метра. Усещането е необичайно - точно както отбелязва малко по-късно и тя, сякаш сме в хола ѝ. Натали е мила, общителна, разказва по някоя история, смее се заразително, пее като кристален пролетен поток. Струва ми се, че има някакво напрежение или несигурност и силно се надявам причината да не са досадният звук от бара в дъното на залата и несекващия жужащ фон на разговорите около него (добре де, всички си разменяме по някоя приказка с приятелите на концерт, ама нали сме дошли предимно да слушаме).
Публиката е много топла и отзивчива, случайни хора сред нея почти няма. Познава се и по бурните реакции, с които се посреща всяка песен, и по завидното количество пеещи. А изпълненията са от цялото творчество на Имбрулия - два кавъра от най-новия албум (не броим "Torn", разбира се) и по три-четири парчета от останалите. Най-слабо е застъпен "Come Тo Life" (2009) - с "Lukas", композиция на Крис Мартин от Колдплей. Прекрасно звучи нежната "On Тhe Run", една от перлите на вечерта. Не минава и без малък гаф по време на почти речетативната "That Day". Не минава и без "Torn", стратегически разположена в средата на сетлиста, на която публиката - очаквано - е три пъти по-възторжена и шумна. След "Instant Crush" музикантите се прибират, за да излязат малко по-късно за бис от три парчета. После следва окончателен финал и никой не се показва повече, въпреки че хората в залата дават всичко от себе си и вдигат достатъчно шум. Явно ще си тръгваме, в залата надуват дискотечна музика.
Бързо навън, за да останем още малко в атмосферата на акустичната вечер по ноти, една звезда на една ръка разстояние и приятно прекаран час и половина.
Сетлист:
1. Wrong Impression
2. Stuck On The Moon
3. I Will Follow You Into Тhe Dark (Death Cab For Cutie cover)
4. Satisfied
5. Counting Down Тhe Days
6. Glorious
7. On Тhe Run
8. That Day
9. Beauty On Тhe Fire
10. Torn (Ednaswap cover)
11. Smoke
12. Lukas
13. Shiver
14. Instant Crush (Daft Punk cover)
---
15. Butterflies
16. Intuition
17. Big Mistake
Снимки на Серж Сетиян - в секцията "Галерия"