Снощи огненият цикъл приключи зад бетонните плочи на зала 1 в НДК.
След изумителното танго на Родолфо Медерос и неустоимия глас на Камане, изявили се на по-малък терен в зала България, организаторите завършиха обиколката си из Аржентина, Португалия и Испания с подобаващо величие, като поканиха чара и страстта на фламенкото - Исабел Байон (Isabel Bayon).
На сцената се появиха двамата певци Мигел Ортега и Давид Лагос, китаристите Хесус Торес и Пако Ариага заедно с перкусиониста Антонио Коронел. Те се наредиха в полукръг около Исабел Байон.
Като във филма на Алмодовар "Говори с нея" - и тук имаме дама, притежаваща също толкова величие и сила, която обаче, за щастие, не се сражава с окървавени бикове. На сцената цареше приятелска и лека атмосфера. Китаристите настройваха китарите си, а другите си говореха. Исабел Байон разгряваше пред публиката, сякаш е ученичка в хореографското, което някак я направи по-земна за пред публиката.
Светлините угаснаха и тя започна да танцува. Чуваха се единствено токовете ѝ, като, разбира се, бе поставена специална дървена настилка върху прогнилия под на социалистическия колизеум, какъвто е НДК. Танцьорката бе в лилава рокля, вталена до кръста, падаща свободно. След това въведението продължи като Давид Лагос започна да пее така, сякаш ей сега ще дойде краят на света. После песента експлодира в китарни ритми, под властващия бас на перкусиониста, който седеше върху своя кахон - наглед обикновена кутия, която обаче разтърси всичките седалки. След това именитата танцьорка се скри от полезрението, като остави на преден план Давид Лагос и Хесус Торес.
Исабел Байон се завърна пременена в черна рокля и прекрасни обукви в черно и бяло. Тя чукна с единия ток, след това се завъртя. После пак, напомняйки ни златните години на мюзикълите с Фред Астер и Джинджър Роджърс.
Третата песен бе по-екзотична. Под светлината на червени и сини прожектори музикантите внесоха румба елементи, като завършиха с настървено соло на Антонио Коронел, който доказа, че има по-бързи ръце от Клинт Истууд и Чарлс Бронсън взети заедно.
Исабел Байон се появи в дълга розова рокля, която ако някой друг бе сложил, нямаше и два метра да измине без да обели нос, а в най-добрия случай щеше да му е необходим антураж от поне трима души, които да ѝ придържат края. Исабел обаче нямаше подобни проблеми. Тя с лекота я подритваше, хващаше я с една ръка и се завърташе на токчетата си, докато около нея започна да се вдига толкова прах, колкото е липсвал на всички уестърни. Но така спектакълът изглеждаше още по-нажежен и пулсиращ.
На финала музикантите се поклониха, а след това същото направи и Исабел Байон. Давид Лагос показа няколко танцувални стъпки, последва го и Хесус Торес. Без съмнение, ако бисът бе продължил по-дълго, с други думи, ако публиката искаше още, и останалите музиканти щяха да пристъпят в ритъма на фламенкото.
Така или иначе Исабел Байон беше достатъчна. Ole!