Скоро разбрахме, че почти зимната екипировка, в която се бяхме омотали, никак няма да ни е необходима. Подгряващите саунд системи (Wash Wash Dirty Sound System и Dopotamix Sound Pista) подгряха каквото можаха, но голямото разхвърляне започна с първите парчета на Йелоу Кеп (Yellow Cap). Немският ска оркестър веднага се впусна в гореща смесица от карибски ритми, пънк и дори самба, така умело преплетени, че трудно можеха да се разграничат.
Това е и най-силната страна на групата - напълно формиран собствен стил, на границата с джаза, адски сериозен и музикантски, въпреки цялата си веселост и неукротима енергия. Не случайно около хиляда души се скъсваха да танцуват в Маймунарника, все по-щастливи и разгорещени от буйния бас и искрящите брас-секции.
За около час и половина лятото се беше завърнало, над главите ни се носеха хора, а публиката взимаше живо участие във всяко парче.
В края на концерта си Йелоу Кеп бяха извикани на три биса, които очевидно не бяха достатъчни за феновете. Въпреки нощния час, който Pork Pie като заведение на открито по всякакъв начин се мъчи да спазва, Йелоу Кеп се връщаха на сцената отново и отново, подтиквани от щястливи крясъци и бурни аплодисменти. Десет минути след края на последното си "последно" парче, гостите все още чуваха припяването на около хиляда гърла "Goodbuy, don't worry we'll see each other again, the next time that we meet, I'm sure we'll still be friends".
В крайна сметка всички се чудим кога ще е това next time?