Вечерта ми започна леко и лежерно.
Sofia Live Club беше понапълнен, но моето място беше точно пред сцената. Седнах, поръчах си и зачаках.
Концерт на J.P. 3 за "И Аз мога".
Живко Петров, Веселин Веселинов-Еко и Димитър Семов започнаха без предистория и преструвки - "Poison" - заглавната пиеса от албума, който всички очакваме с огромно нетърпение да се появи и на диск.
Мек и гальовен звук се плъзна в тъмнината. Няколко ноти на пианото, акорд на контрабаса, удари на сърце ... грешка – на барабани. Ужасно бързо въздухът около мен се наелектризира и трите инструмента започнаха да разговарят помежду си. Живко подхващаше тема, после Еко отговаряше. Митко следеше разговора и обръщаше темите. Сякаш наоколо всичко оживя. В сумрака прожекторите танцуваха и се мъчеха да следват музиката. Нежните ноти се допираха до кожата ми като леки, въздушни пръсти и се заиграваха с емоциите. Маестро Петров свиреше на пианото в унес, после започна да вади звуци директно от струните му. Еко, прегърнал тялото на баса, се разхождаше по грифа и вадеше гърления глас на инструмента ту с лък, ту с пръсти. Митко укротяваше ритъма на барабаните, като ускоряваше пулса на сърцата им.
Има музика за отпускане, има музика за нахъсване, музика за секс и музика за любов. Има обаче и една такава – особена – музика за докосване. Точно това чух тази нощ. Онзи полет на душите, на мислите, лекия повей на разпиляна коса, топлите длани в студени завивки.
Не, не ме разбирайте погрешно – нямаше нищо прекалено. J.P.3 са безсрамно добри музиканти, което си личи и по много премерената музика. Нямаше изхвърляния, нямаше крайности – само блажена хармония на инструмените. Живко засвири "Follow The Sun" и аз го последвах занемяла. Бях понесена в ръцете на нежните акорди на пианото, топло прегърната от тежкия глас на баса, ритмично залюляна от ударните.
Солата на всеки инструмент се редуваха и завихряха звука. Темпото на пиесите ту ни унасяше, ту ни караше да тактуваме в забързания ритъм. Концертът завърши с пиесата "X Man" – понесена устремено и все пак ефирна мелодия. Точно тя успя да ни извади от замечтаното състояние и да ни подготви нежно да се върнем обратно към кадифената нощ над София.
Джазът е музика, чийто език е многопластов, наситен с емоции, богат на нюанси. Тази нощ се насладихме на пиеси, които не лишаваха слуха от нито една дума. Инструменталът носи също толкова много истории на крилете си, колкото и вокалния джаз. Само че има и още нещо. Когато три инструмента те обгръщат, текстът остава изцяло на твоето въображение. Текстът е съвсем подсъзнателен, интуитивен – той е чистата проява на твоето усещане за музика.
J.P.3 са намерили златната среда в звученето си. Което пък кара публиката им да потъва надълбоко в световете, укрити в подсъзнанието. Онези хармонични и феерични галактики, които могат да бъдат видяни и докоснати само тогава, когато достигнеш до пълна нирвана, отпуснат от ефирните ноти.
Благородна музика за благородна кауза.
Тези тримата са от малкото български изпълнители, които успяват да ме накарат да се почувствам - за малко поне, като на концерт на някой от великите джазмени като Бил Евънс (Bill Evans), Естбьорн Свенсон (Estbjorn Svensson) и Алборан трио (Alboran trio) например.