Като всяко приключение, и приключението SeeMe2011 имаше своя край.
Фестивалът, чийто последен ден беше вчера, премина през българската сцена, меко казано, странно... Защо го смятам за странно, ще споделя в следващите редове.
Преди години, когато събитието започна да се организира в България, амбицията беше много голяма. Идеята не е нова за Европа. Но у нас такова чудо си нямахме - музикална конференция. През деня да си говорим как да се развива музиката и всичко, свързано с нея, като за целта сме поканили гости от чужбина, които да ни споделят професионалния си опит, и сме организирали тези интимни срещи в различни конферетни зали... А вечерите да ангажираме всички клубове на София, които да окачат плакати с логото на фeста на вратите си, а вътре да се вихрят яки партита с актуални изпълнители. Хем да отчитаме някаква дейност и да не изглежда така, все едно в България нищо не се случва, хем да съчетаем полезното с приятното. И всички да сме доволни. Но не безплатно, разбира се... Всички трябваше да си платят, за да присъстват. Не много голяма сума, но не и малка, за онези към които е насочен този фестивал - а именно младите, незнаещите как, тези които сега се ориентират...
Така, въпреки бляскавото си начало SeeMe, се оказа слабо посетено събитие. Управата на клубовете, останали полупразни, никак не бе доволна, хората не бяха доволни за това, че им е скъпо. В следващите издания ситуацията се промени доста. По-малко звезди, по-малко клубове... По-скромно, за по-малко пари. И така всяка година по-малко и по-малко... посетители и изпълнители. За да се стигне до там преди две години легендата Felix The Housecat да гостува на SeeMe с парти на Централна гара, а сетът му да събере шепа хора от крайните квартали... Диджеят да е дошъл с балет и цяла концепция за парти и, въпреки това, публиката да не реагира на поканите му да се събуди...
Дали SeeMe не е твърде претенциозна и ненавременна конференция за България, или просто ние самите не знаем как да направим събитието полезно за нас самите? Ето този въпрос ме измъчваше, гледайки поставения на нашенската Централна гара, американец Felix The Housecat...
Преди малко повече от месец България не беше допусната в Шенгенското пространство заради ветото на Холандия. В същото време, главни "виновници" за съществуването на SeeMe 2011 в България са холандското посолство и концернът Heineken. Що за противоречие?! Хем не ни пускат лесно в Европа, хем ни организират конференции?! Или въобще няма противоречие, а има някакво скрито послание и под(с)мисъл?! Наистина не зная...
Преди повече от година MySound.bg получи писмо от организаторите на SeeMe с молба сайтът да подкрепи идеята и доколкото е възможно да обясни на хората, че не е толкова страшно да дадат 80-100 евро, за да присъстват на конференцията. Ззащото там биха чули полезни за тях неща и биха се забавлявали по време на клубната програма. От писмото личеше желанието SeeMe да съществува, но е нужно и ние в България да искаме същото. Не знаех как да отговоря... Не ми се искаше да пиша, че доста млади хора получават 200-300 евро месечна заплата и за тях 80-100 евро не са по финансовите им възможности. Щеше да излезе, че се оправдавам с мизерията. А пък организаторите можеше и за не смятат това за голям проблем. Те знаят, че България е бедна страна, но чак пък толкоз - заинтересованите да не могат на една конференция да отидат. Реших да спестя отговора не само заради това, а защото проблемът не е само в мизерията...
Миналата година по време на конференцията българските артисти се оплакаха, че положението с музиката в страната е много, ама много лошо. Защото никой не купувал дисковете им. Защо не ги купувал!? Заради пиратството – каза Мария Илиева – България била на второ място след Китай по пиратство... Стана ми много смешно, но се сдържах да не се реагирам грубо и високо. Тази Мария Илиева явно Русия за нищо я няма... Но да не издребняваме.
Миналата година българските музиканти решиха, че конференцията е място, където могат да се оплачат, че никой не ги бръсне за слива, но с тон на високомерни сливи. Да не говорим, че когато дойде време да се говори за поп музика в България, всички вкупом скриха факта, че у нас поп музиката е поп-фолк. А той продава дискове, прави концерти, организира турнета, предлага порно и каквото там си искате. Парите се въртят, но другаде. SeeMe не кани поп-фолк певци и поп-фолк продуценти по конференциите си, за да кажат как постигат успехи, как се прави бизнес!? Защо?! Може да са полезни... Все едно в Америка да не дадат "Грами" на Lady Antebellum, защото са кънтри. Не ги е срам...
Тазгодишното издание на SeeMe от самото начало започна някак неестесвено с пресконференция, която се проведе в "Радио Кафе" под т.н. Мост на влюбените до НДК. Станислава Армутлиева – Саня, лицето на "Вирджиния Рекърдс" в България, обясни, че дълги години била скептична относно SeeMe! Защо?! Ами защото било само за електронна музика, а тука в България електронна музика къде ти... Била говорила с организаторите на Exit и Sziget и много искала и ние тук да имаме подобно събитие, та тази година, след много усилия, все пак я убедили, че трябва да подкрепи SeeMe. И тя взела, че го подкрепила...
За пореден път се зачудих - сега за това знае ли Армутлиева кои са най–големите сцени по фестивалите, за които говори и които харесва?! Кои са събитията в България през последните години, които са събрали най-често и най–много хора на едно място?! Дали не са свързани с електронната музика!? Не е трудна загадката, мисля си аз. Във всеки случай е странно да бъдат канени известни имена в продуценството и музикалната реклама в България и да ни обясняват как издателят ти, продуцентът ти и други, които се занимават с музиката, която си направил, трябват да извършат тези и тези действия, за да стане определен изпълнител известен като Лейди Гага (Lady Gaga) например... Не за друго, а защото подобни персони в България и да ги има, те не се занимават точно с това, с което трябва... Вместо да четат лекции как да си направим своя собствена Гага, лекторите трябва да бъдат запознати, че в България имаме далеч по-тегави проблеми. Например, че нямаме изцяло българска музикална телевизия, а чуждите, които излъчват в роден ефир, по никакъв начин не са задължени да пускат българска музика и да се появи български изпълнител на екран е доста трудно. На какво се дължи това и как да се промени? Ето една евентуална тема...
И друга - чужди продуценти и издатели в България, които имат договор с български музиканти, отказват да плащат за хубави песни и клипове и хвърлят жълти стотинки за посредствени текстове и видеа, колкото да изпълнят договора и да отбият номера. Подобна е съдбата на всички онези талантливи участници в многобройните музикални риалита, които продължават да се излъчват и до-ден днешен... Всички продуценти на подобни предавания, всички водещи в тях, журиращи, знайни или незнайни, печелят страшно много пари от това, което правят. Самите участници обаче, талантите, чрез които се печели, остават с празни ръце... Колко имена на участници в тези формати си спомняте?
Как да променим ситуацията така, че талантливите да имат шанс да заемат мястото, което им се полага?! А не да създаваме музикални идоли само наужким. И на този въпрос не е нужно да канят гурута на Гага да отговаря, той е за един по–късен етап, когато сме уредили всичко друго. Въпросът е простичък... на него могат да отговорят всички журиращи музикалните формати от десет години насам, да се разберат помежду си и да ни кажат и на нас.
В първия ден на конферентната програма на SeeMe беше обявена сесия за прослушване - от 18 до 19.30 ч. Как една песен се превръща в хит? "Донесете свои парчета, за да разберем дали могат да станат хит". Така беше обявена сесията... На базата на случайно избиране, се чуха две-три предложения от донесените... И - о, каква изненада!, първото от тях се оказа на група Остава... Не може да сте ги забравили! Навремето, когато имаше ММ телевизия, Роро ги пускаше до втръсване и така ги направи известни! Учудих се, че Остава - толкова популярна и активна не само у нас, но и в чужбина формация, има нужда от тази сесия, за да разбера ще стане ли парчето им хит! И въобще нямаше да се изненадам, ако втората мелодия, изтеглена на случаен принцип, беше на Графа или на Поли Генова, парчето от "Евровизия", което така и не стана хит, или изпълнение на Миро например... Всички, жадуващи да разберат ще стане ли хит парчето им, да се окажат добре познати всекиму. И уж случайният подбор да е добре предвиден.
За това говорим...
Уважавам всички родни музиканти. И ужасно се радвам, че SeeMe съществува вече 6 години - именно в България. Но, за да не се създава впечатление, че всичко е проформа, че уж се случва нещо, а всъщност не се случва нищо, е време, вече е крайно време да заговорим за нещата с истинските им имена.
А дотогава, май ни остава само да възклинем пред света като дядо Вазова - на чист български: "Come 2 SeeMe!" (Елате ни вижте!)