Дългият път на група упорити талантливи момчета от Централна България до пантеона на нашата съвременна музика започва преди 20 години.
Като представители на "другата" музика, те са силно убедени в културната си кауза и повличат верни последователи с невиждана отдаденост. Дори преди да имат издадено каквото и да е. След безброй малки концерти и трескаво композиране на песни през 90-е, група Остава стига до забележителното начало с дебютния си албум "Пинг-понг" (2000). Записът от кръга "Жълта музика" остави такъв мощен тътен в музикалното ни наследство, че си заслужава да се почете със специален концерт. Благодарение на ъндърграунд гуруто Мартин Михайлов, събитието се случи в неговия култов клуб "Строежа" снощи.
Паметната вечер започна със сет на DJ Shaker Maker, който сложи в контекста на британското алтернативно влияние усилията на Остава и хората около тях от повече от 10 години. Имената им са ни мили и драги: Анимационерите, Уикеда, Блуба Лу.
Даниел, Жоро Георгиев, Свилен Ноев, Боян и (новият) Алекс заеха местата си на сгушената сцена в ъгъла на "Строежа" и интимният концерт започна без излишни приказки. Кратко китарно интро ни вкара в "Празен кадър", където миналото се сля с настоящето. Останалото е бърз неподправен рок-ен-рол.
Основна тема на събитието бяха хората: лицата на сцената, тези в публиката и безбройните приятели от историята на Остава. Логично, на микрофоните се появиха няколко верни другари. Усмихнатият Георги Згуров (Гурко) от Анимационерите добави речитативна подправка към "Ще дойдеш ли с мен?", легендарната песен, на чийто въпрос отговорът е ентусиазирано "Да!". Ангел Каспарянов от Сепуко 6 се включи със завладяващ глас от отвъдното към "Мъничко човече", звучащ като влачеща лента на аудио касетка. Само един от изтръпващите моменти на вечерта.
Досега несвирената на живо песен "Моята борба" ни омагьоса окончателно и показа как Остава е създала част от вечните ноти и текстове.
След изсвирването на целия "Пинг-понг" в последователност, започнаха музикалните подаръци и изненади. Поредният приятел на групата бе Косьо Кацарски от Блуба Лу (Bluba Lu), който направи пулсиращ електронен ремикс на "Празен кадър" на живо. После слушахме "Девойка бяла фея" (която за малко не е влязла в "Пинг-понг"), "Мини тяло", "Огледало", скандалната и, за съжаление на Жоро, все по-актуална "Парите", "Работно време". Дълбоко в сутринта, групата заби на бис с "Rock 'n' Roll Song Designer" и "Един ден".
Незавършени речи напомниха за маниера на Свилен и Жоро да ни провокират без изречения в прав текст, защото когато емоцията говори, думите са нещо несериозно.
Последната изненада беше наличието на нов тираж на редкия "Пинг-понг", който заедно с нови значки изхвърча от рафтовете със завидна скорост.
В треперещите ръце на хора с безкомпромисен вкус и в допир с творчеството, чувствителността и емоционалността си.