Много звучно, мелодично, виртуозно и най-важното – сърцато!
Така премина шоуто, което група Карамел направи в Sofia Live Club снощи.
Добре де, започвам отначало. В клуба има около стотина души. Повечето са познати, приятели и роднини на четиримата, които очаквам на сцената. Вместо в 21.30 ч., те се явяват в цял ръст в 23.00 ч. Егати чакането ‘начи!
Пръв излиза Венцислав Станев. Нахлузва китара и започва да "вика" останалите с твърди акорди на Gibson. Венци има история в рока с групите Стрейнджърс и Акцент. Двама младежи идват на сцената. Единият сяда зад барабаните – доктор Веселин Цветанов, тропал в Бед Сити. Другият новобранец е Людмил Дончев – Лъки, пял в световно неизвестните Мюнхаузен. Появява се Румен Спасов (вдясно на снимката) и надява бас китара. Както и да го въртя, аз съм тук заради него – този мъж носи рок история с групите Златни струни и Сигнал, които свирят в зала 1 на НДК същата вечер.
Помня зала "Универсиада" и Златни струни в началото на 70-е. Христо Ламбрев на клавира, братя Мишеви на китара и барабани, Румен на бас. Васил Найденов пее. Данчо Караджов също пее. После Васил отива в Диана експрес, Данчо, Христо, Румен и Христо Захариев са група Сигнал. Та, искам да кажа, че присъствието на Румен Спасов в двете групи им придаваше класа и някакси имахме западен модел на поведение – забележително свирене и поведение на басист.
Връщам се присъствено в клуба. Имаме двама рок ветерани с дълги коси на опашка, които държат китари. Имаме двама млади ентусиасти без китари и накрая имаме двама с кози брадички. Страхотна гледка за наша сцена.
Лъки обявява всяко парче. Днес се бил замислил, че нямало песен, която да посвети на жена си. Не за друго – нямало подходящ текст за нея. Той пее великолепно, особено след първите три-четири изпълнения. Заигравка с ФК „Левски” и пробиващо сърцето „Стая със сини стени”. В свиренето на Карамел има емоция, себераздаване, майсторство и като цяло се получава вълнуващ хард рок. Някои мелодии напомнят нещо, други са уникални. Както и да го погледнеш – на сцената е класна група с часовников синхрон, много добър певец и нещо неописуемо, което кара хора да танцуват, да се целуват и да снимат.
Няма как да е иначе. Хард рок и съдържателни текстове на Михаил Белчев, Гриша Трифонов, Александър Петров, Пламен Ставрев, Светла Георгиева, Наталия Симеонова... Зад групата се върти тематична картина според текстовете. На голям екран. Лъки си помага в текстовете с листове на нотен статив. Маниерите му напомнят за Гилън, който си измисля текстове на концерти както му падне. Чудесен певец е Лъки! Чудя се какво щеше да стане, ако му бях грабнал листовете от нотния статив?! Най-вероятно концертът щеше да продължи инструментално или аз щях да отнеса въргал докато не пусна съкровените листове с текст. Пак казвам – Лъки е много добър певец.
Можете да чуете песента им "Стая със сини стени" в предаването "Ескалатор" на програма на "Хоризонт", БНР. Карамел свирят парчета от новия си албум и не само. Два кавъра – "Tobacco Road" и "Cocaine". За финал две песни на Сигнал. Лъки казва: "Христо Ламбев е тук и дано не ме замеря с някоя чаша!”. Започва да пее "късно е...". Оглеждам се къде е Ламбрев. Не го виждам. Внезапно той излиза на сцената и пее с групата.
Велик миг от нашата рок история!