Странно хубаво се получава, когато имаме колаборация между "Аларма Пънк Джаз" (стандартно отговорни за концертите на обскурни легенди) и Rawk'N'Roll (апостоли на музиката-която-обожаваш-но-още-може-би-не-го-знаеш).
Тази се пада втора по ред и ни предлага пряко включване от краля пич Томас Джеферсън Каугил, плашещо сладката му млада подгласничка Foie Gras и родните тъмноатмосферични странници Leaver.
Leaver, име, което предизвиква у мен толкова разнопосочни асоциации, че ме е страх да тълкувам, изскачат на сцената към десет и нещо.
"Изскачат" ли казах?
Това е лексика от някой друг концерт.
Leaver се появяват, материализират, ако щете, между стеноподобните колони от двете страни на сцената в Б-Страна на "Микстейп 5" – и изпълват залата с мрачна атмосфера. И ако до този момент сме били още на катадневен шит: къде ми е бирата, къде ми е концертът, къде ми е държавата... няколко прожектора с пушек и двамата почти неподвижни пичове изтриват всичко това за две минути.
...Къде ми е главата?
Атмосферата натежава толкова, че хората се чудят сега...на това...пляскаме ли...? По-скоро не. Но не от неодобрение, тъкмо напротив.
Скоростно преминаваме към Фоа Гра. Кулинарната абоминация е избрана за псевдоним от една от най-сладките дарк мацки, които ще видиш някога. Тя е малка, обожава King Dude, свирила е с King Queen и в тази благородническа обстановка предлагам следващия ѝ проект да се нарече Lark’s Тongues или нещо в този дух.
С фейк вградени жартиери на прекрасните крака и сетлист, надраскан на алена салфетка до алените обувчици, тя пее с кадифен глас семпли акустични песнички за ужасни, но истински неща.
Това е песен за бившия ми, който трябва да умре.
Това е песен за това да те набият.
Това е песен, с която се надявам да не ви изплаша прекомерно. (казва тя, предизвиквайки скептични усмивки тип "ти ли бе, моме", секунди преди да включи ефект, превръщащ гласа ѝ в мъжки, без това да я лиши ни от йота сексапил).
И така, време за King Dude, луциферианецът, вещерската сянка на Кеш, човекът, който теоретично покосява девойки с хипнотичното си боботене. Заобиколен от запалени свещи, оборудван със скоростно свършваща бутилка "Джим Бийм", той излиза с "неща" като "A Little Bit Оf Baby Gonna Make Me Wanna Live Again".
Не се шегуваме.
Има и други включвания от последния албум на американеца "Songs Оf Flesh & Blood - In The Key of Light": "Silver Crucifix" и "Rosemary", в която участва и Фоа Гра. Впрочем тя през цялото време седи на ръба на сцената и припява вдъхновено, с поглед тип "King Dude, турнето свършва след тоя концерт и ще те ям вече". И туитърът ѝ е многозначителен, но...
...За лириките ми беше мисълта.
Кръв и религия и са основните мотиви ("Born In Blood" и "Jesus In The Courtyard" са само по-ключовите примери). "Barbara An", "River Of Gold", "Witch’s Hammer" (смигване към небезизвестния труд Malleus Maleficarum, коствал толкова много животи в Средновековието).
Тъжната истина е, че и да можех да изкарам всичките песни от джоба си, за да ги чуеш, усещането на живо е несравнимо. (Обмислях дали да не взема да припадна от якия глас на Каугил, но предпочетох да слушам.)
Ако не си бил там, надявам се, че си в състояние да си представиш как преживяване в духа на
"I don’t wanna live in this world"
"I don’t wanna run to the hills"
може да е светло и положително.
А ако си бил, то… спомняй си в специални моменти, че Lucifer’s the Light of the World. (Не, това не е сатанизъм.)
И мракът топли.
Снимки на Серж Сетиян - в секцията "Галерия".