Поредното издание на любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" завърши.

Предложението и този път беше от Валери Славчев, фронтмен на група Хоризонт. Двама от вас получиха уникалния шанс да се сдобият с неговата книга "Няма време, трябва да се обичаме". Имената на късметлиите бяха изтеглени на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:

Как се нарича предпоследният албум на група Хоризонт?

Вярното е: "Прекалено любопитни" (2014).

Честито на Пламен Георгиев и Димитър Илиев

Без писателски претенции. С послание, че любовта е много значима за живота ни. В неговото начало, в средата и в края. Любовта към близките, към приятелите, към непознатите, към Бог. Послание към самия автор, че иска да се научи да обича истински. "Няма време, трябва да се обичаме" е едно дълго пътуване на баща, тръгнал да търси лек за своето болно дете. Фентъзи роман, които ненатрапчиво отвежда читателя до усещания и размисли за значимостта на щастието в живота ни - това е "Няма време, трябва да се обичаме".

Из "Няма време, трябва да се обичаме"

Децата създават около себе си най-чистото въздушно пространство.

Дишай. Дишай с всички сили, за да можеш да изпратиш малките частици обич до всяка твоя клетка. Тогава се превръщаш в любов. Онази любов, заради която ни е простено, че живеем. Защото животът е достатъчно дълъг, за да натрупаме грехове за опрощаване и достатъчно кратък, за да успеем да намерим сили и път към изкупление. Каква ирония. Да си бил почти до ангелите, а след това да извървиш пътя до най-тъмните места във вселената и да покриеш съществуването си в забвение. Порастваме, създавайки в гърдите си странен механизъм, пясъчен часовник, превръщащ дните ни в празни пространства. Но децата ни излъчват обич, затова дишай и се спаси чрез тяхната любов. Пресечна точка, способна да ни прероди, стига да успее да открие правилното нервно окончание в душите ни, за да засияем отново. Сияние, което се вижда отдалеч и слага златен отпечатък, за да бъдем разпознати от тези, които виждат отпечатъците на чистата обич. Измерение, изпълнено с благодат. Място почти до Бога.

Можеш ли да позволиш на любовта да те отведе толкова далеч? Или черупката, която се калцира в теб по строга аритметична формула, ти дава дефиниция на съществуване, отдалечаващо те с всяка секунда от твоето разкаяние. Нима си мислиш, че можеш да живееш цял живот без обич? Не.

На края душата ти ще изпълзи от пашкула си обезобразена, грозна и самотна. Без обич, вечността е адски студено място. Един ден равносметката ще надраска с ръждясал пирон върху сърцето ти символи, които няма как да не разчетеш. И ще е ден на ридание. Затова сега, дишай...

Дишай с всички сили.

"Спечели с MySound.bg" ще продължи скоро.