Поредното издание на любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" завърши при повишен интерес заради новото изкушение за участие в "Голямото лятно четене".

Предложението отново беше на нашите приятели от издателство "Знаци", в чийто каталог се появи меломанското четиво "Сбогом, Мариане" на Кари Хестамар.

Двама от вас получиха уникалния шанс да се сдобият с луксозната книга. Имената на късметлиите ще бъдат изтеглени на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:

В кой албум на Ленърд Коен е включена знаковата му песен "So Long, Marianne"?

Вярното е: "Songs Оf Leonard Cohen"

Честито на Мануела Великова и Никола Златанов

…На двадесет и две години Мариане Илен (най вдясно на снимката) заминава с норвежкия писател Аксел Йенсен за гръцкия остров Хидра. Докато Аксел пише, Мариане се грижи за къщата. Един ден, докато Мариане пазарува в магазина за хранителни стоки, мъж я поканил да седне на масата при него и приятелите му. Той се представя като Ленърд Коен, тогава известен канадски поет. Когато непостоянният и експанзивен Аксел изоставя Мариане и новородения им син, заради друга жена, Ленърд се намесва и двамата започват една нова, нежна любовна връзка.

Допълнена от непубликувани по-рано стихотворения, писма и снимки, както и интервюта на авторката с покойния колос - певец, писател и артист Ленърд Коен, "Сбогом, Мариане" е интимен разказ за живота на Мариане Илен — от нейната младост в Осло през нестабилния ѝ романс с Аксел до живота ѝ в интернационалната колония на художници на Хидра през 60-те години на миналия век и след това.

"So Long, Marianne" на Коен е една от най-красивите любовни песни на всички времена. Темата на тази мелодия е всъщност пътешествието на Мариане Илен към нейното себеоткриване. За това пътешествие разказва искрено и увлекателно книгата "Сбогом, Мариане".

Преводът е на Дора Велева.

"Спечели с MySound.bg" ще продължи скоро

Из "Сбогом, Мариане"

Хората пристигали и си заминавали, но Мариане оставала на Хидра. Тя поддържала къщата в ред, а стените бели и чисти. Имало много възможности за екскурзии и развлечения, но тя не се възползвала от тях. Когато не бил на Хидра, Ленард често ѝ пращал телеграми. "Как е моята малка, изгубена приятелка?" "Справяме се с всички проблеми". "Не отивай в Китай без мен. До скоро. Ленард".

Мнозина тръгвали да пътуват от Хидра за Далечния Изток, където се опитвали да преоткрият себе си чрез наркотици и медитация. Оливия, съседка и приятелка на Мариане, заминала за Индия. Зина Рачевски, за която се говорело, че е руска принцеса, дошла на Хидра от Ню Йорк, заедно със сина си Александър. Тя посветила живота си на будизма и тръгнала за Непал, за да стане монахиня. Както и преди, имало постоянен поток от писатели, художници и режисьори, които идвали и си отивали.

Все повече и повече хора искали да се срещнат с Ленард, но той странял от този вид внимание.

– Тази вечер трябва да си сложа шапка-невидимка – казвал той на Мариане, преди да слезе на пристанището вечерта. Ленард не пиел много, когато е навън, въпреки че бил пристрастен към норвежкия ликьор line aquavit. На Мариане ѝ била достатъчна само една чаша рецина, за да се отпусне. С малко алкохол в кръвта страхът ѝ, че ще говори изкълчен английски, отслабвал и тя приказвала по-свободно.

Езикът често изострял отношенията им. Преди години Ленард поглеждал прашната пишеща машина на Аксел и забелязвал особените ѝ норвежки букви, като å и ø, които не го допускали до своя смисъл. За Ленард буквите на клавиатурата на Аксел приличали на неговите, но му били чужди. Той не можел да разбере какво казва Мариане на детето си на норвежки, а тя не схващала нюансите в английския език. Недоразуменията, получени в резултат на това, водели до кавги. Понякога Ленард я питал дали ще му помогне за нещо, на което Мариане отговаряла: "Ще се оправя". Под тези думи Ленард разбирал, че има нещо, което е много трудно да се направи, но тя не иска да го задължава. А Мариане имала предвид, че няма проблеми да изпълни молбата му и това за нея е удоволствие. Чувствали се най-добре, когато не говорели за себе си, а насочвали усилията си да изпълняват ежедневните си задачи.

ПЪТЕШЕСТВИЯ ПО СВЕТА
Кариерата на Ленард като певец започнала през 1966 г., когато той бил принуден да признае, че не може да изкарва прехраната си като писател. "Красиви неудачници" получила добри отзиви, но продажбите били незначителни. Веднъж с усмивка той признал пред Мариане, че мечтаел да напише песен, която да влезе в класациите.

Ленард прекарал последните няколко години далече от Хидра и нещата между него и Мариане станали доста объркани. В опит да възстановят връзката си, те решили да се върнат в Монреал и да се установят наново там. Преместили се в скромен апартамент на улица "Айлмер" № 3657. Аксел Йоаким отишъл в предучилищна детска градина с къси панталонки и униформа. Едно индианче от неговия клас живеело отсреща; двамата бързо станали много добри приятели. Те разговаряли през пътя, използвайки телефон, направен от пластмасови чаши и дълъг шнур. Аксел Йоаким отново започнал да пуска корени. Когато любимият му хамстер изчезнал от клетката си, той бил съкрушен. Ленард помогнал на момчето да претърсят къщата, но животното било изчезнало безследно.

С помощта на приятели, Мариане си намерила работа в бутик, който продавал дамски дрехи по поръчка. Магазинът на улица "Сейнт Катрин" се управлявал от модна дизайнерка, която наела две по-възрастни шивачки. Мариане била облечена в черна права пола и шита на ръка бяла блуза, дадени ѝ от шефката, нещо като наказание, задето съветвала клиентите какво им отива и какво не. Тя била информирана, че работата ѝ е да продава дрехи, а не да съветва дамите, които влизат, какво да носят. Но клиентите на Мариане се връщали отново да пазаруват при нея и в края на годината я похвалили, че е направила повече продажби от всеки друг в магазина.

През шестте години, които Ленард прекарал предимно в Европа, в Ню Йорк кънтри музиката се радвала на разцвет, за което той имал бегла представа. Когато посетил града, Ленард се натъкнал на хора като Боб Дилън и Джоан Бейз и когато ги чул как пеят, му хрумнало, че може би и от него би станало музикант, въпреки че смятал, че едва ли може да изпее една чиста нота. Той отседнал в хотел "Челси", посещаван от артисти като Дилън, Джанис Джоплин и Анди Уорхол. Понякога Мариане отивала при него в Ню Йорк, но обикновено той пазел семейния си живот встрани от живота си на артист.

След като прекарал известно време в Монреал, Ленард решил да потърси работа като музикант в някое звукозаписно студио в Нашвил. Пътувайки на юг, той спрял в Ню Йорк, където срещнал певицата Джуди Колинс. Изсвирил ѝ някои от парчетата, които написал. Джуди сметнала, че песните са доста добри и го помолила да поддържа връзка с нея. Ленард останал без пари в Ню Йорк и така и не стигнал до Нашвил. Насочил се обратно към Монреал, за да изкара някой долар.

В Монреал Мариане вече била свикнала Ленард да превключва между пишещата си машина и китарата, докато работел върху многото нови песни, които пише. На Хидра той ѝ свирил и пеел много преди да започне да пише свои песни и тя обичала да го слуша. Сега думите и мелодиите на Ленард щели да достигнат до широката публика.

Посвещавайки много време на всичко, което създава, Ленард не мислел, че вдъхновението някога много му е помогнало. По-скоро го вдъхновявала идеята да направи нещо хубаво. Идеите възниквали от самата творба и той продължавал да се занимава с нея, докато тя не раждала нещо по-добро от концепцията му – по-добро от самия него. Дълбоко в себе си той вярвал, че е писател, а не певец или музикант. Но с писане не можел да преживява, а другите таланти в него напирали да се проявят.

Докато Мариане и Ленард се опитвали да намерят общ език, се родила песента "Сузане". Ленард позвънил на Джуди Колинс, взел китарата и я изпял по телефона. Тя не се поколебала веднага да направи запис в нейно изпълнение.

Ленард започнал постоянно да пътува във връзка с музиката или книгите си. Животът, който имали на Хидра – онези техни простички, координирани ежедневни усилия под гръцкото слънце – бил на хиляди мили разстояние…