Øresund Space Collective е особен музикален проект, в който бившият музикален журналист Скот Хелър от Копенхаген, роден и израсъл в Щатите, събира музиканти, с които се впуска в психеделични джем сесии вече почти 10 години. Йоресунд е проливът, който разделя Дания и Швеция. Над него обаче минава мост, който свързва Копенхаген с Малмьо. Този мост е и символ на музиката на Øresund Space Collective, която също като него събира музиканти от двата града и им дава абсолютната свобода да творят в посока, която изберат.
Като се замисля, това май е първата спейс рок група, която свири на самостоятелен концерт у нас. За което, разбира се, искрени адмирации на "Аларма Пънк Джаз", че се престрашават да застанат зад такива събития.
Клуб Studio Sounds Like... е доста тесничък, тъмен и меко облицован. Поглъща ни един по един следработно-понеделнишки и ни сервира напитки и порция... Morphine (Морфин). Да, великолепният квартет посреща вечерните трипаджии от колоните на клуба и стиска в уюта на саксофон и ритъм, с лепкавите вокали на Марк Сендмен.
Surbahar (Сурбахар) e Павел Стойчев –м узикант, чието последно превъплъщение е на диджей, който ни пуска почти час отнасящ и атмосферичен сайбиънт и прогресив транс, докато на екрана над сцената се премятат шарените криви от визуализациите на Todorwarp.
Наближава 22.30 ч, когато гостите от... да кажем Скандинавския полуостров се промъкват на сцената и обръщаме поглед към тях, за да ахнем: "Я, тези си имат истински магьосник!" Добрият Доктор Спейс се усмихва в прошарената си, дълга до гърдите брада, загърнат в тъмен плащ, обсипан със звезди и ярколилави линии и островърха шапка с луна, от чийто връх се полюшва медно звънче. Какви ли заклинания ни чакат?
Не остава никакво време за чудене – синтезаторът на Могенс вече пуска хладен полъх, двете китари подклаждат излитането, барабаните посочват пулса, а Скот надува децибелите на своя каосилатор, завърта бутоните в синтетичен писък и напускаме планетата – 50-ина космонавти и 7-членният екипаж на совалката Øresund Space Collective.
Минаваме първа галактическа обиколка – лежерно полюшване в безвремието, като музиката е доминирана от синтезаторния фон, а мелодията е рисувана от копчелъка и таблото на Скот и червения "Стратокастър" на Никлас. Втора предавка е много по-напрегната – 20-ина минутен спейс рейсинг, посветен на скока на Феликс Баумгартнер. Тук вече има интензивен ритъм и много повече налагане на двете китари – мелодии, забързан и все пак мек, немодулиран риф с безкрайния вой на основния двигател на машината.
За третата част на пътешествието басистите се сменят, а командният пулт е зает от трансформирания в извънземно магьосник Скот. Люлеем се в задъхано бързо темпо, като в последните минути Никлас се отнася в напрегнато китарно соло и скрит под шапката си и гъстата черна брада, така напомня на Ким Тайл... а с издевателствата върху китарата буквално ни скрива речника. Страхотен китарист и чудесен импровизатор, един от най-емблематичните музиканти в Øresund Space Collective тази вечер. Всъщност, щастливи сме да наблюдаваме изключителен концерт – седем души, които в няколко секунди налагат една основна тема и рисуват с инструментите си нови и нови щрихи върху нея, като я допълват и усукват в чудесна хармония, отлично сработени и познаващи експериментаторските пътеки на всеки един от състава.
Точно в полунощ брадатият лидер на групата подпитва към пулта дали му позволяват да направим още едно кръгче около Земята и се впускат в последна за вечерта космическа импровизация. Тръгвам си щастлив – такива концерти, с такива музиканти и толкова сплотена и готина публика зареждат и държат топло дълго време. Space is dark, it is so endless…
Но това е друга песен.