Предаването за концептуални албуми се излъчва на вълните на програма "Хоризонт" по БНР всяка събота след новините в 21.00 ч.
Дузина звездни джазмени се изявяват в диска - Симеон Щерев, Теодосий Спасов, Антони Дончев, Христо Йоцов, Георги Дончев, покойният Румен Тосков-Рупето, Стоян Янкулов-Стунджи, Васил Пармаков, Венцислав Благоев и Владимир Кърпаров.
За мнозина ще се стори необичайно съчетанието на дарби от различно естество, но има и личности, в които съжителстват те органично.
У Атанас Гунов например.
Композитор и пианист с утвърдено име не само у нас, философ по образование от СУ "Св.Климент Охридски" и с диплома от École des Hautes Études en Sciences Sociales, разписана лично от Jacques Derrida, автор на философски трудове, поезия, проза и преводи от широк диапазон жанрове, преподавател в ПУ "Св.Паисий Хилендарски", професионален фотограф и състезател по тенис на маса – във всяка област Наско оставя своя диря, обяснява водещият на предаването Сергей Шишов.
"…Като философ се чувствах особено отговорен, поставяйки на първия си албум заглавие, еднакво с това на една доста популярна научна книга. Но фактически не толкова значението на "края на историята" по Фукуяма бе водещо за мен тогава, колкото това на една обща есхатология. Човек, разбира се, при добро въображение би могъл да "отгатне" в музиката ми фукуямските нотки на едно "затихване" на историчността като способност на обществата за самообновление – т.е. световното зацикляне, попадането в руслото на една социална улегналост, самоподдържането на структурите – властови, символни и всякакви. Албумът се доближава наистина до тази проблематика, доколкото се опитва да представи на музикален език конфликта между творческите сили на младостта и унинието на улегналата възраст, застинала в сигурни, ала безжизнени стереотипи, между наивното креативно начало и упадъчната сантименталност. В този смисъл "краят на историята" тук се представя като край на творчеството, на инвенцията, зацикляне на формата, отслабване на въодушевлението, бягство към клишето", казва Гунов.
"Историята за мен е този свършен факт, пред който е поставено всяко новородено човешко същество. Вместо светът да започва наново с раждането на нов човек, той "продължава" – нещата имат винаги своя "история", която трябва да ни бъде предадена, която ние трябва да знаем и помним, и която можем само да продължим. Смятам, че тази именно история като пълна предзададеност на света за човека трябва да намери своя край. Изкуството е една от утопиите, които се мъчат да я преустановят…", обяснява авторът на творбата.