За последната петилетка, това е третата ми среща с Крис Норман в София.
И не спирам да се изумявам от ... косата му! Хора, Смоуки-легендата след една седмица става на 65 години. Пропял е професионално през 1968, половин век обикаля световните сцени, а косата му е като на 20-годишен. Гъста, лъскава, цветна, звездна, рокерска ... С такава коса на възраст за пенсия няма как да не съхраниш и един велик глас.
Този път зала 1 на НДК не е пълна на макс. Има някъде над 2 500 души. Както винаги липсват тийнейджъри. Което е прекрасно. Публика 40-50+ блажено потъва в най-меките и любими седалки в столицата. Дошла е за "Алис" и "О, Керъл" предимно. Крис Норман и бендът му обаче са дошли да представят нов албум - "Crossover", на европейско турне и то с цели четири дати (София, Пловдив, Бургас и Варна) в България.
Организаторите са адски свежари. Стресът е нулев. Дори няма абсолютно никакво ограничение за фотографите. От цяла епоха не се беше случвало. Тонина Манфреди е щастлива и доволна. Инструментите са наредени точно както преди две години и половина. Бендът е същият. Влизам в някакво поредно дежа-вю. Но от друга гледна точка.
Концертът стартира тотално безидейно и нестандартно. Пуска се трак на запис и от средата му върху него се включват музикантите. Няма ефектно интро, няма фанфари. Мистър Норман излиза и директно ни запуква с новите парчета.
Броя 10-15 минути, докато традиционно се "отпуши" тапата на звука в НДК. Този път е по-дълго. Близо половин час. Случва се чак на "Stumblin' In" от 1978. Вместо Сузи Куатро, женските вокали изпълнява готината Мишел Плам. А знаете ли, че Мишел е била певица на култовата британска група Chumbawamba в продължение на цели 4 години? Е, вече научихте!
Крис Норман редува майсторски леко еднотипните нови парчета от "Crossover" с класики на Smokie. Постепенно влиза в шоуто и започва да сипе лафове, по някоя псувня и закачки с публиката. Цял час минава, а нещата са в стил "рецитал на Златен Орфей".
"Gypsy Queen" от 2013 (кийбордистката Мартина Вулбек разцепва на акордеон) и актуалният сингъл "Waiting" се вмъкват фино между евъргрийни от рода на "Living Next Door Тo Alice", "Lay Back In The Arms Of Someone", "Mexican Girl", "If You Think You Know How To Love Me" и "Needles And Pins".
Бендът е класа, а соло китаристът Джеф Карлайн е направо смъртоносен. Зала 1 се радва и приплясква, ама тръпката все още я няма. И точно тогава Норман решава да вземе ситуацията в свои ръце. Оставя китарата на сцената, скача от нея и собственоръчно маха загражденията към оркестрината, останала празно пространство за този концерт.
Моментално 200 души се натъпкват пред самата сцена, прегръщайки своя любимец. Най-отпред е странна група фенове, носещи знамена на Белгия, Германия, Италия и Унгария. Ръцете са горе. И замирисва на рок-ен-рол.
Началните акорди на емблематичната "Midnight Lady" предизвикват небивала радост, а Крис изпява на суперниво този свой топхит, написан от Дитер Болен преди 30 години. Отдъхвам си доволен. Това е "моята" песен!
Определено най-хитовото парче в новия албум "Crossover" е "Beautiful Rain" и то също е прието възторжено от публиката в НДК. Там някъде се танцува мощно и на "Oh, Carol".
Предбисовата част на този 125 минутен лайв завършва ударно с централно седемдесетарските класики "I'll Meet You Аt Midnight" и "Don't Play Your Rock 'N' Roll Тo Me". Крис представя бандата си и се прибира, за да се завърне с доста странен бис без познати песни, финализиран с кавър на "Twist & Shout".
Вече средно на всеки 2 години Крис Норман пее в зала 1 на НДК. И винаги е различен, като изключим вечните му и задължителни хитове със Smokie. Представяйки новите си албуми, постоянно сменя и кавърите, които прави в шоуто. Има лек отлив във фенската му маса. Но с оглед честите му изяви в столицата е нормално.
Енергията на този музикален ветеран е завидна, формата му впечатляваща и дано да е здрав, за да ни идва на гости поне още 20 години.
Все с тази безупречна коса...;)
Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"