25 юни 1961 година, неделя следобед, Ню Йорк.
Продуцентът Orrin Keepnews, шеф на независимия джаз лейбъл Riverside, слиза по стълбите към мазето на 178-мо авеню, малко клиновидно помещение с ниски тавани, известно на джаз ентусиастите като Village Vanguard. Неугледно изглеждащото мазе обаче е идеалното място за джаз представления. По необясними причини то има една от най-добрите акустики, което го прави идеално за звукозапис на джаз изпълнителите, наети да свирят там. Заедно със звукорежисьора Dave Jones двамата започват да настройват техниката, и тогава настъпва момент на паника, когато електрозахранването внезапно спира, но за щастие бързо се възстановява. Предстои им целодневен запис, тъй като в неделите е известно, че един и същ изпълнител свири по време на пет сесии. Няма място за грешки, защото това е последният ден от двуседмичния ангажимент на музикант, известен с нежеланието си да влиза в студио и да записва нов материал.
И така започва историята на един от най-значимите албуми в съвременния джаз: "Sunday At The Village Vanguard" ("Неделя във Вилидж Вангард") на Bill Evans Trio. Пианистът Bill Evans е сред най-влиятелните джаз музиканти на ХХ век, носител на 7 отличия "Грами". Неговото класическо музикално образование е белязано най-вече от влиянието на импресионистите Debussy, Ravel, Fauré, Satie, към които през средата на 50-те години на миналия век се добавят идеите на George Russell и неговата лидийска хроматична концепция, за да стигне до стилистиката на модалния джаз. Тази теоретична подготовка помага по-късно на Bill Evans да приложи на практика своите идеи под ръководството на Miles Davis при работата им върху епохалния албум "Kind Оf Blue", записан през март и април 1959 г., който става най-продаваният джаз албум въобще.
След този колосален успех Bill Evans не спира дотук, напуска секстета на Miles Davis и започва да търси други форми на изява, като създава свой проект за джаз трио с нова концепция:
"Това, което се опитах да направя, бе да освободя ролята на всеки от триото, те да не бъдат във формата "пианист и ритмична секция за акомпанимент", а всеки да участва в изграждането на темите със свой принос и отговорност. Нужен ми беше наистина нов музикален подход, евристичен подход към колективното изграждане на фразата в момент на импровизация, за да знаеш кога да бъдеш партньор, и кога трябва да поемеш риска и да разчупиш конвенционалното. Точно това търсех. За целта имах нужда от хора, които се интересуват един от друг, за да можем да прекараме година или две само в растеж, без амбиции, просто позволявайки на музиката ни да расте и да може нашите таланти да се слеят по съвсем естествен начин".
Няколко месеца по-късно, през лятото на 1959 г., контрабасистът Scott La Faro, който по това време свири в клуб на същата улица, както и Evans, го среща и му предлага да участва в трио заедно с барабаниста Paul Motian, което се превръща в едно от най-известните пиано триа в джаза.
Както споделя Paul Motian, когато това трио започва да свири в нощния клуб Basin Street East, намерението им винаги е било да се разработи цялостно интерактивно трио изживяване. В онези времена това е нещо нечувано, тъй като почти всички пиано триа тогава са създадени до голяма степен за да демонстрират качествата на солиста с ритмичен съпровод. Докато в тяхната формация тримата партньори, нарушавайки традицията, при която контрабасистът и барабанистът са ограничени до ролята на акомпанимент, участват в истинска "трипосочна импровизация", създават своеобразна синергия и имат като че ли телепатично взаимодействие с постоянна свобода между тримата музиканти.
В историята на триото на Bill Evans записите във Village Vanguard от лятото на 1961 г. вероятно са тези, при които това взаимодействие между тримата достига своя връх, но са и последните, защото 11 дни след края им контрабасистът Scott La Faro, тогава на 25 години, загива в автомобилна катастрофа, удряйки се в дърво. Bill Evans и продуцентът Orrin Keepnews решават в албума "Sunday At The Village Vanguard" да включат с предимство пиесите, които представят най-добре изпълненията на Scott La Faro на контрабас.
Сергей Шишов ще представи този албум, често определян като един от най-добрите записи на джаз на живо за всички времена, в предаването "Картини от една изложба®" по програма "Хоризонт" на БНР в събота, 12 декември, след новините от 21.00 ч.