Най-голямото фестивално музикално приключение за цяла България от няколко дни си има название: SeeMe.
За онези, които не знаят - SeeMe е най-голямата в Югоизточна Европа музикална конференция, провеждаща се в София. На нея среща си дават хора, които по всякакъв начин са свързани с музиката, с цел да обменят опит и идеи. Всичко това през деня, а вечерите - да се забавляват в някой от многото клубове, които са се включили в събитието. SeeMe се провежда за шести пореден път и вече си има история...
Тъй като фестивалът все още е в своя разгар, каква беше историята на тазгодишното издание ще разгледаме във втората част на "Приключението SeeMe".
А настоящата е посветена на без съмнение най–забележителното име в клубната програма на фестивала сега, а именно - Ла Ру (La Roux).
В някои програми стартът на партито бе обявен в събота за 22 часа, другаде - за полунощ, но в крайна сметка появата на дуото зад пулта беше малко след 1 часа, тоест - днес. Странно беше, че, едва дочакали появата на момичетата от групата, малко след това доста хора напуснаха иначе симпатичната зала 9 на Двореца на културата... Това се опитах да си го обясня само по един-единствен начин, а отговорът на въпроса защо се крие в отговора на въпроса кои всъщност са Ла Ру?
Ако човек е гледал клиповете към парчетата им – "In For The Kill" и "Bulletproof" например, ще види на екран само електро мацка със странен бретон, взет без много уговорки от началото на 80-е, да пее със студеното изражение на Ани Ленъкс. Името на шармантната вокалистка е Ели Джаксън (на снимката) и доста хора вероятно са си мислели, че тя и само тя носи името Ла Ру. Истината обаче е, че проектът е дуо от две мацки, а името на другата може също да създаде някои заблуди заради звученето си – Бен Лангмейд. Тя не обича да се показва във видеата и живите изпълнения, но има немалка заслуга за това по-рано тази година Ла Ру да грабнат "Грами" (Grammy) за най–добър денс албум... Има обаче и още нещо – Ла Ру често се превръщат от дуо в истинска електро банда за изпълнения на живо отвреме навреме, включвайки още трима музиканти... Така че това не е едноличен проект на Ели, а лого на цяла формация, стигаща до петима членове.
По-разочароващият момент, според мен, обаче беше не колко фенове се появиха зала 9 в НДК. Макар събитието да беше анонсирано като диджейски сет, все пак доста от хората очакваха да чуят Ели Джаксън да пее и като че ли да присъстват на някакво брит електро шоу. Което не се случи. Ла Ру просто пускаха разни парчета през миналата нощ. Казвам пускаха, тъй като смесването не беше силната им страна... И дали въртяха точно електро, също беше съмнително, но да речем, че е било електро, с малко повече фънк и диско. Едно нещо беше сигурно: Ели Джаксън поддържаше партито с бунтарската си физиономия ала Джеймс Дийн, прероден в жена, а на всички ни някак все ни се искаше да грабне микрофона. Като се опитаме да изключим това, че жената със странно име - Dead Guy, която партнираше на Eли, приличаше на току-що измила чиниите домакиня, позакрепила косите си с ластик и решила от днес да е диджей, двете момичета зад пулта се забавляваха. .
В крайна сметка електрото си е такова - позволява ти да се появиш на партито както по диско клин и с пънк прическа, така и по анцунг, а пък на една електро певица, мисля си, е позволено както да пее фалшиво, така и да не пее изобщо...
Предполагам, хората в по-западните части на Европа много добре знаят колко деликатна е ситуацията с някои изпълнители. Те може да са невероятни музиканти, текстописци, да притежават неповторими гласове и други таланти, но в същто време са скучни в изпълнението си на живо или направо са пълна катастрофа.
Възможен е и друг вариант – идвайки на югоизток да не си дават много зор, а просто да отбиват номера, струвайки им, че ние тук сме без претенции... Ла Ру май бяха от последните... Какво от това, че са носители на "Грами"! Но какво друго остава на българската публика в подобни случи? Да запази позитивизма си в очакването на следващите известни имена. Подобен ентусиазъм никога не е излишен.
Особено пък когато става дума за музика.