Синти попът има почитатели в България, макар да е малко поумрял като стил – при това още преди 20 години. Лоу (Lowe) обаче са практически напълно неизвестна по нашите ширини група.

Добавете към това нещастното съвпадение на софийския им концерт с мегабенефиса за четвъртвековния юбилей на Милена (засмукал всеки уважаващ себе си и музиката истински фен), с партито "Balkan Scientist", събрало горе-долу останалите групи и музиканти в България, неучастващи в концерта на Милена, както и неприятния дъжд в събота вечер и имате всички основания да не очаквате много хора на шоуто на Лоу.

Така и стана. Едва около 50 човека бяха дошли да видят шведите в "Sofia Live Club"...

Шоуто започна около полунощ с плейбек интро – „Одата на радостта” на Бетховен, изсвирена на умопомрачително вехт 8-битов синт, но за сметка на това със сила, която с лекота може и от вас да направи Бетховен (не толкова гениален, но за сметка на това толкова глух). След което приятен глас заяви „гаварит и паказивает Масква!” и ... шведите излязоха на сцената под одобрителните ръкопляскания на присъстващите.

На живо Лоу се появиха в състав от трима – китара, клавири и вокал, явно използвайки заместник на изпадналия някъде по пътя през годините трети член на групата Мехди Багерзадех. Видът им беше точно какъвто бихте очаквали – откровено хомоеротичен, даже малко наци. Новият клавирист беше пълен клонинг на Мартин Гор отпреди 25 години, включително носеше същата шапка...

Шведската тройка започна шоуто направо с хитовете си, продължи с по-добрите песни от двата си албума и завърши отново с хитове участието си, продължило малко по-малко от час. Музиката на Лоу е приятна, мелодична, изцяло танцова, присъствието им на живо е много силно. Откровено казано, изненадващо добре се справи вокалистът Лио Йозефсон, който иначе има леки интонационни проблеми на живо. 

Повече или по-малко всяка синти поп група, оцеляла до днес, прилича на лошо копие на Депеш Мод. Това важи и за Лоу, макар те да напомнят и на една друга сходна група от този жанр – Меш. Меш обаче са една идея по-рок, докато Лоу са чист осемдесетарски синти поп. Ама направо по-малки братчета на Депеш Мод! Ако това не ви дразни, е забавно да отбелязваш: този рефрен е взет от "Black Celebration", този ритъм е от "Enjoy The Silence", този звук на синтезатора е от "Strangelove"...

Не вярвам присъстващите да бяха фенове на Лоу, но определено бяха фенове на този звук и дошли да чуят точно тази музика. Малка групичка скочи да танцува още от първото парче и не седна до края. Към средата като тях бяха вече 90% от присъстващите.

Топлият прием поотпусна малко шведите, особено след като видяха, че дори и новата им песен „Mirage” – от предстоящ албум – бе приета на ура и изпроводена с бурно одобрение, възгласи и аплодисменти от публиката. Лио Йозефсон даже почна да се усмихва, а по някое време промърмори и нещо в смисъл: „Снощи бяхме в Букурещ, там имаше повече хора, но вие сте по-готини от тях!”.

За съжаление, концертът приключи без бис и без кавъри на Депеш – Лоу вече не свирят такива на живо. Публиката обаче видимо остана адски доволна и получи точно това, за което бе дошла. Жалко, много жалко, че бе толкова малобройна.

Накрая искам да отбележа още нещо. "Sofia Live Club" е място, където връзката между музиканти и публика е много близка, абсолютно непосредствена и явно това предразполага там всеки път да се получава страхотен купон, независимо колко много или малко хора има. Място, предлагащо наистина уникално преживяване, каквото не съм виждал в друг лайв клуб!

Самото помещение обаче явно е кошмар от акустична гледна точка и поради това апаратурата е много взискателна – ако не й подадеш качествен звук, омазва всичко, особено в средните честоти. По средата на снощния концерт бях изумен колко мощен, чист и качествен звук и с каква динамика и сила може да извади това озвучаване. Но една идея по-силно от необходимото – и всичко изчезва. На първата песен на Лоу – група, на която цялата й бленда е в средните честоти – не можеше да се разбере това микрофония ли е, групата ли свири или вокалистът пее, а звукът беше като на дет метъл фестивал... В резултат част от и без това малобройните тази вечер посетители на иначе шикозното заведение моментално се изнесоха, а аз и още двама-трима потърсихме миша дупка, в която да се заврем, за да не оглушеем в следващите няколко минути. Приятелска препоръка към клуба: бъдете безкомпромисни към озвучителя си или си намерете по-компетентен!