Краят на ноември е, а ние се нуждаем от сняг! Каквото повикало, такова се отзовало.
Предизвиквайки истинската зима да ни засипе и нас най-накрая, по случай своята 20-та годишнина Diel Sport забъркаха в столичния клуб Mixtape 5 бяла магия. А в нея дозираха разностранни словенски подправки и някои традиционни български треви.
Вярно, не осъмнахме със затрупани снежни улици, но категорично утолихме жаждата си за микс от пънк, ска, реге, балкански ритми, "има ли метАли?" елементи, дъб и какво ли още не. И това, защото всеки слагаше от уникалната добавка, наречена "собствен стил".
Уикеда, Elvis Jackson, Оги 23, Селекта’ Лейзи Фейс и Model Dance Group. Врели и кипели, сервираха ни се на сцената и се изляха върху нас. Всеки със своето си. Вечерта започна със... сетете се с кого? Лазар Ангелов, нали го знаете – на регето мерудията. Хубава музика слуша, амин! Всъщност той беше смазката между бандите, защото при смяната на всяка запълваше пространството с избрани тракове.
Първо подаде на Оги 23. Онези, веселяците. Екипирани подходящо, с искрено желание за вече бял ноември, откриха лайв вечерта. Влизащото в темата парче "Любов на преспи" стартира серията от авторски изпълнения на все по-известните Огита. Първи те извадиха торбата с подаръците. Бяха си взели малко Рут и малко Фийл (The Top Stoppers ) за подкрепа. За "Да те зарадвам", ще повикаме г-ца Колева на сцената, тази "Black Magic Woman". Завихря се вече виелицата и се усеща, че сме на "Купона", който без никакви притеснения наричаме "Голямото разпускане". Кавър на Sublime и "Аз съм пиян". Само "3 пръста уиски" и "Enjoy", за да бъде всичко "OK". Feel е там, "заплашва" с "Добър вечер". Имаме я и нея, и настроението си имаме. Напът да ескалира и то най-страшно. Ogi 23 са представяни винаги като "веселяците", както вече отбелязах. Такива са, но и много повече от това. Обичат музиката и я създават с желание и ентусиазъм. Пънкари по душа. Нищо, че музикално го изразяват по-рядко, отколкото в началото на кариерата си.
Веднага след свежото начало на симпатичните Косьо, Ангел и Били, голямата сцена превзеха Model Dance Group. Облечени в марката Diel, дефилирайки, танцуваха. Все пак са спортни стоки, свободата на движението е доста важно. Поразкършени вече, усмихнати, щастливи – приветстваме следващата част от програмата. За наша директна облага, тя включваше подаръци от Диел, които се разиграха в кратка, не досадна томбола. Наско Михайлов- бивш член на Ъп Даун, познат от "МелоТВМания" и от няколко други телевизизонни предавания, водеше шоуто по това време, като раздаде раници и якета на късметлиите с печелившите талони.
Музиката не спира да звучи, селектор Лейзи Фейс е зад пулта и закачливо пуска познати мелодии. Освен че поздрави рождениците с happy b-day парче, не ни спести малко беге реге от Руутс Рокет (Roots Rocket), както и песни от новия албум на американо-холандските ни приятели Jaya The Cat. Всички ритмично поемаха ритъма и в такт поклащаха петъчните си, пълни с енергия, тела. "Когато Лъчезари, срещна Съдбата Хари" триумфално прозвучава от колоните. А ние знаем, че нещо голямо наближава.
Изброих артистите и неслучайно сложих Уикеда (Wickeda) на първо място. Теглиш черта на сутринта след партито и те са фаворитите. Освен че неизбежно изразяваме афинитета си към родните най-големи на събитието, те наистина ни доказаха възможностите си. За пореден път. Качиха се на сцената и народът полудя! Как не, та те са гиганти. По едно време, докато се вихриха под прожекторите, ме обзе усещането от първия път, когато бях на лайв на Ману Чао и формацията му Рейдио Бемба Саундсистъм. Та, и Уикеда се качиха на сцената, хванаха инструментите (които, знаете, не са малко), удариха и... не спряха. Музикални абстиненти. На всеки от концертите си свирят като за последно. Нека вярват в каквото искат и не спират да го пресъздават така, както ние го възприемаме, защото взаимовръзката е "един път". Такава любов няма как да не започне с "Обичам". Малко след това в слуховите канали се прокрадва поредното предложение за уиски, този път с фъстъци. Тук опияненото ми съзнание превежда значението на "wickeda" чрез някакъв измислен речник и го изплюва в "we can, да" вариант.
А момчетата могат, толкова могат, че физически усещаш прилива на енергия, когато те подхванат. Тук, в записките ми, чета сега "музика, музика, музика". И когато възпроизвеждам този момент, се сещам, че тогава скачах и танцувах толкова много, че нивото на щастие се покачи драстично. Брутален джем и без да ни оставят в покой дори за секунди, почнаха "Сканархия". Безпощадни. Кратка "пауза" за игра с публиката и по едно време хората отпред задаваха "еее"-тата на музикантите.
Беше забавно, винаги е гъделичкащо да си шефче, защото тогава идва "Най-щастливият ден" на Контрол в изпълнение на Уикеда. Класика след класика, а краката са си крака. Неспирното подскачане на публиката наполовина се трансформира в зверско крещене по време на любимия "Иван". Мислиш си, че имаш всичко, точно както героя им, и после за пореден път се убеждаваш, че винаги може още. "Killing In The Name" стартира, а с нея и бурните страсти. След Rage Against The Machine - още кавъри на неумиращи творби и вечерта в този момент получава заглавието "Hey Jude, It’s А Wonderful Life".
Прекрасен завършек на гига им, който слагаше точка на още едно тяхно вълнуващо участие. Всеки път са Уикеда, но нито веднъж не са еднакви. Това е да си.
Схемата на празника продължава историята си с още музика, селектирана от гласа на Jamaica Air Force. Тези "лоши" хора от Уикеда ни взеха силите, но ни заредиха с нова енергия и с нетърпение дочакахме гостите Elvis Jackson. Тяхното присъствие се отчиташе през цялата вечер сред хората, където обикаляха, преди да излязат и на сцената. Специален ъгъл беше събрал рекламните тениски и други сувенири както на пънкарите от Словения, така и на родната подкрепа за вечерта. По мои набюдения - а и след калкулация личните ми финанси, доста от присъстващите се възползваха от своеобразния магазин тази вечер.
Адски надъхан и суперактивен, вокалът David Kovsca – Buda приветства българската публика. След което гостите мигновено ни събудиха с "Wake Me Up" от албума "Against The Gravity". Аз лично с радост преброих поне 7-8 парчета от този проект. Второто изпълнение е на "What I Got". Вече имаме и видими доказателства за логичното обвързване на трите банди тази вечер в именно този състав. След като ощастливиха хората, които отговориха с "да" на въпроса "има ли метАли", словенските музиканти намалиха темпото с чудното им "Dry Up Your Tears". Бягство не търсехме, но те ни дадоха доза от своeто "Salvation". Една мацка толкова се "освободи", че понесе тялото си по вълните на stage-diving-a и се озова високо над пода, подкрепяна от неуморните ръце на останалите в клуба. Разнообразието в сета на Elvis Jackson се прояви и когато образно ни представиха що е то 4 handed drummer. Соки (Marko Sorsak) отстъпи ударните си инструменти на вокала и не след дълго се присъедини към него за демонстрация. Буда определено не го свърташе, защото изкара половината концерт сред публиката. Много близък контакт и размяна на емоции. Поехме по "Street 45" с всички "Boyz Аnd Girlz" и мелето не спираше. Няма да спестя, че хората отпред не бяха толкова, колкото докато свириха Уикеда. Даже повечето, вече омаломощени, поемаха към дома, оставяйки явно най-големите фенове-машини да довършат започнатото. Справихме се!
Бяхме наградени със сингъла "I Lost My Religion", а за още по-стабилно поощрение ни изсвириха и така любимата на всички "This Time". Час и половина шизофренични препратки между ска, дъб, реге и пънк по 15-годишна словенска рецепта.
Няколко последни парчета от Лазар и рожденият ден на Diel Sport официално свърши.
Честит рожден ден и от нас!
С пожелание да бъдете повод за още такива шарени музикални вечери.