Защо глобален?
Защото говори седем езика, роден е в Париж, с испано-баскско-френско-галицийски произход е, обикаля света неуморно, ползва музиканти от всички цветове и вери без почивка.
Защо антиглобалист? - защото пее по сборищата на бунтовни тайфи, а много от текстовете му са срещу силните на деня и съчувстват на всичко, що е гонено, сиромашко, нелегално, недоволно, маргинално...
Както и да е - второто явяване на 50-годишния вече Хосе-Мануел, световноизвестен като Ману Чао (Manu Chao) в столичната зала "Фестивална" снощи, бе 9 години след шоуто му в зала "Христо Ботев". Че е обичан и си има сериозна фенска маса, стана ясно пак - по бързото изчерпване на билетите за събитието.
Условията на Чао били такива - не повече от 3 500 души. Може би защото сега се яви малко камерно - в скромно трио, обединено под името Manu Chao La Ventura. Залата беше като за купон - огромен дансинг и малко пейки за "старците". Истината е, че само с китара-кухарка в ръцете на Ману, с барабаните на Филип Тебул и ел.китарата на Маджид Фахем тези тримата докараха до - не обичам тази дума екстаз, но нещо подобно, при това твърде бързо - залата.
Нека го кажем така - всъщност ритмоуправляем транс.
След приличното подгряване от страна на родната банда със съответното загадъчно име - Дъ Помориънс (The Pomorians), публиката се зареди с бира, замириса в тъмното и на пушеците от разни растения, които сам Ману Чао често прави герои на изкуството си. Но да не наблягаме на тези съпътстващи ефекти - те не бяха важните.
Важното е, че той по почти гениален начин умее да прави масов музикален купон, и го е доказвал многократно. Как и защо става така? Всъщност има поне двама Ману Чао - единият е студийният виртуоз, който прави незаменима музикална лирика за в, примерно, колата ви на дълъг път. Едва ли има по-подходяща музика от "La Radiolina" или хитa "Clandestino" за камерно слушане в автомобил или романтично парти тет-а-тет...
Има и още един Ману Чао, който кара многохилядните сборища да лудеят. Какво е общото между тях? - сравнително малко. Дори много от парчетата в единия и другия са неузнаваеми. Друг аранжимент, непрекъснати импровизации в концертните изпълнения, странни миксове, и най-важното - доминиращ - във втория случай - могъщ ритъм.
Силата на ритъма и на този концерт бе демонстрирана с удари в сърцето направо с микрофона - първо от Ману, после и от Меджид, а на Филип Тебул това му беше и работата през цялото време.
[...]
Имаше и "Bongo Bong", и "Me gustas tú", и "Welcome To Tijuana", но всичко се сля в подпури. Ритъм - като учестени чукове, ковящи бясно цялата мъка и цялата радост от факта, че си още жив...
Концерт-събитие.
Впрочем, както се и очакваше.
Прочети целия репортаж в съботно-неделния брой на вестник "Сега"!